Ако човек попадне на концерт на Васил Найденов, ще забележи, че няма равнодушни към музиката му. И повечето - противно на мнението, че младите са луди по чалгата - са хора на по 20 години. Васко обикаля страната, няма град и дори село, в което да откаже да отиде. Навсякъде пее на живо. Показва на прохождащите си колеги как се поддържа реноме вече толкова години. Не обича да се оплаква за разлика от свои колеги естрададжии, че не го слушат и не го издават, пише "Монитор"

Защото фактите сочат обратното. Човек врял и кипял в житейските изпитания, Васко Кеца доказва едно - ако искаш да те знаят и помнят, трябва да работиш упорито. Преди дни се върна от Москва, където изнесе рецитал. Изкара на дансинга над 800 души, облечени в скъпи дрехи. Близо два часа тези паралии пяха и се радваха на шлагерите на българина. Разпитахме го за магията, която кара феновете му да продължават да го обичат, за неговото любимо хоби, което често му носи главоболия - ремонтите. И за страстта му към цветята.

- Г-н Найденов, в Русия лесно ли изкарахте 800 души на дансинга да пеят и танцуват с вашите песни?

- Нека не го изкарваме подвиг. Руснаците са много добра публика, пък и аз дълги години съм работил в тази страна. Имам доста по-голям успех от тези 800 души. Преди години бях в „Комплекс Мира"- това е най-големият олимпийски комплекс в Москва. Имахме съвместни участия с Алла Пугачова. Пяхме 13 вечери пред 18 000 публика всяка вечер. Сметнете и вижте колко прави това. Вярно, че става дума за съвсем други мащаби. Но когато творците от моето поколение имахме успехи в Русия, тези неща не се публикуваха тук, в България. Тогава ни създаваха други проблеми.

- Ако говорим за толкова многобройна публика, защо не сте казвали нищо на родните медии? Скромността в тези случаи е излишна.

- Не, това съвсем не е скромност. Нашето поколение певци никога не е имало рекламни агенти, не си е плащало, за да се шуми около това, което правим. Не сме висели по билбордове, както виждате и не продължаваме да висим. Някои казват, че певците от естрадата сме ощетени по отношение на медийния шум. Аз не мисля така. В края на краищата пък една част от творческата ни генерация доста години имаше и продължава да има активен сценичен живот. Това не е лесно достижимо дори и на световна сцена. И там на пръсти се броят имената, които оцеляват повече от 20-30 години.

- През всичките тези години спазвали ли сте диети или, както е в момента, великденски пости?

- За постите - не мога да ги спазвам и да искам даже. Пътувам и трябва направо да гладувам, ако по ресторантите се съобразявам кое е разрешено и кое позволено за храна през този период. Ето преди два дни бях в Москва, после в Пловдив, Стара Загора, преди това в Русе. Задържам се много малко в София. А за да се прави такова нещо като постите, ти трябва да имаш възможност за доста строг режим на хранене.

- Пролетта е време за ремонти. Ще промените ли нещо в дома си?

- Аз дадох своята дан в тази насока. 14-15 години буквално за „Гинес" бях, за да променя апартаментите, в които живях. И единия ползвам и до момента. Оттук нататък може да звучи много смешно и архаично, но аз не съм нищо ремонтирал и не подхващам. Защото знам, че без да обиждам майсторите, това е един много труден период, в който човек трябва да отдели доста енергия и нерви. Аз фактически нямам такива възможности, защото няма кой да седи на главата на майсторите. От тази гледна точка в апартамента ми цари мръсотия и не се срамувам от това. Даже тази мръсотия така, която някои наричат аристократизъм, можем да я назовем и обикновена мръсотия. Но, бога ми, след този обилен ремонт не искам повече подобни изживявания.

- Продължавате ли с отдадеността си към цветята?

- Това ми е огромна любов, но не винаги мога да им обръщам внимание. Моята леля идва, когато може, и има нерви да ги обгрижва, защото поливането трае доста време. Наистина цветята са красиво нещо. Въпросът е, че все пак живеем на бул. „Витоша". Хубаво би било малко повече озеленителите да се грижат. Гордея се, че с трайно досаждане на кметове, кметици и озеленители успях да ги заставя да насадят част от брезите в нашия квартал „Иван Вазов". В момента има цяла алея и при мен, и срещу мен от брези, която се запази. Районът беше пълен със зеленина още от миналото. Това ми коства доста нерви и упорство. Даже в момента чакам засаждането на още една- две брези.

- Защо не направите турне подобно на тези, които Филип Киркоров прави всяко лято у нас?

- Филип между другото е огромна звезда в Русия. Аз го познавам от съвсем малък - 16-18-годишен. Знаете, той започна кариерата си с „Телефонна любов".Тя стана песен на годината в Русия и той оттам тръгна. До ден днешен е много благодарен. Причината да не правя турнета като него не е липсата на желание от моя страна. Аз пътувам много често в пиано барове. И на други места присъствам, където ми е много по-интересно. Един голям концерт малко или много има и синбеци, и плейбеци, нещо, което така и така е лесно да се направи. Докато работата в един пиано бар е абсолютно на живо. Човек може да си позволи да импровизира, да променя тотално нещата, което е много по-голямо удоволствие.