Топ кулинарката от "Мастър шеф" се обяви срещу домашното насилие. Ето какво посъветва жените в профила си в социалната мрежа Нордел:
Наскоро стана въпрос за домашното насилие или да си го кажем по български - мъжете бият жените, брат.
Някой ме попита защо се развеждам - от страни сме били изглеждали перфектната двойка, двамата сме били толкова влюбени...? Да! Така беше! Но, тука има нещо много съществено, типично и водоразделно - Свободната Воля или Подчинението! Аз бях готова да направя всичко за мъжа, който обичах, но не и за положението, което имах! Положението на "успяла, омъжена" жена. Аз бях готова да сторя всичко за Любовта, но не и за позицията! Той не искаше от мен любов, искаше подчинение! Аз бях готова да дам Покорство, както изисква от нас Библията, но не и подчинение!
Това е причината. А, поводът - той ме удари! Веднъж. След 3 години и половина връзка. В гръб. Това са четири изречения, които обаче носят в себе си цялата информация за световните конфликти.
Говорих също наскоро с моя приятелка от детските години. При нея мъжът й е почнал да й посяга не след 3, а след 17 години брак и 30 години познанство....!!!!
Защо изписвам всичко това? За да ви покажа, че въпросът не е физически, не е и социален, а за нашата Душа. За най-големия подарък, който имаме от Бог - СВОБОДНАТА ВОЛЯ!
Ние, жените сме много склонни да романтизираме връзките си, да влагаме в тях чувства и смисъл, които другата страна не разбира, не изпитва, не приема. Още - поради социален "срам", поради това да не бъдеш сочен, отхвърлен, обсъждан, много от нас приемат тази тема да се замита под килима и да се примирим с "положението" - "кво пък толкоз! От време на време по два шамара...". По пернишки!
В нашето общество - говоря за това на 21 век, а не за Източно или Западно, защото на мене това ми се случи в "цивилизования, даван ни за пример, толерастки "Запад", но разговорът се проведе у нас. Та, в нашето общество, все още пътят от пещерата до компютъра не е извървян. Все още приемаме, дори се срамуваме да викнем "Царят е гол" и им даваме тази възможност на разни комплексари, дяволски изчадия или просто на недоказали се мъжленца, да ни малтретират физически или психически.
Когато "много влюбеният в мен мъж" си позволи да ме удари, аз осъзнах, че е вече Време разделно! И, ако аз си позволех да премълча, приема и не отвърна на удaра - до тука с мен! До тука с Душата ми, до тука с брака ми. Както и бях наясно, че положението е "кой - кого", а той няма да приеме някой в "семейството си", без да демонстрира надмощие и го "постави на мястото му". Което пак означаваше само едно - с брака беше свършено, защото се обезсмисляше...
Но, избрах с мене да не е!
Моля се всички жени да имат смелостта и вярата в Бог да изберат себе си!
