2015-а е годината на Красимира Иванова. Поне засега. Певицата представи дебютно CD на албума си „Седем” в края на миналата година. Логично в него присъстват 7 песни, написани специално за участничката в "Гласът на България".
Краси не е известна само заради участието си в този музикален формат или в „Мюзик Айдъл”, което е 4 години преди това.
Популярността й не е заслуга и на сестра й Нели Иванова, която е първият победител в „Сървайвър”. “Българският Топ 40” по БНТ също не е трамплин за нея.
Красимира Иванова може да пее – това е разковничето за нейния успех в професионален план. И е борбена.
А в личен – е срещата й с Орлин – един мъж, с когото някога е била просто приятел. Вече й е годеник. Предлага й брак същата вечер, когато тя представя албума си в Club Studio 5, в края на миналата година.
Подробности за първия си музикален продукт и голямата си любов Красимира разказва пред Lifestyle.bg.
Източник: Фейсбук
На промоцията на "Седем"
Краси, въпреки всичко ти направи албум. Има ли срив в музикалния ни пазар?
- О-о-о това е много дълга тема... Когато един артист прави това, което на него му харесва, няма начин да не стигне до публиката. Има и такива, които залагат на маркетингови ходове. Но аз не деля музиката и не омаловажавам труда на колегите си. Роля има и семейството, разбира се. Споменът ми е, че в моето винаги са се слушали групи като „Куин”, Юръп”... Е, в по-късни часове се слуша и друга музика, която аз не отричам. Но тя си има нейното време и място. В днешния поп-фолк има много добри текстове и песни. Преслава, която страшно уважавам като артист, направи може би най-добрата рок балада за годината – „Ако утре ме губиш”. Но истината е, че пазар за музика в България няма. Музикантите тук се издържаме предимно от живи участия. Никой не живее от това, колко албума е продал.
Но ти направи албум – защо?
- Защото не съм сама... А и е редно всеки изпълнител да има албум рано или късно. Успях да го направя в продължение на дълго време и с цената на труд, усилия и нерви.
За слушателите обаче не е така...
- Да. Но процесът, в който трябва едва ли не да се обърнеш срещу себе си, е много сложен. Защото независимо от твоите драми, ти си на сцената, за да забавляваш публиката.
Разкажи повече за албума си.
- Песните в него са 7 и всяка си има история. Една от песните ми е подарък от сестра ми, друга - е писана специално за човека до мен, третата е предназначена за „Златния Орфей 2015”, който не се състоя, и е случайно чута. В момента пускам „Белег” като сингъл. Тя е на Евгени Парцалев, а текстът е на Лора Димитрова. Песента ми „Огън” е от същия екип. С Евгени се запознах по време на участието ми в „Гласът на България”. Той ми беше предложил негова песен за финала на формата, което аз осъществих едва сега – след 3 години. Тогава изпях моя песен, която не беше пускана в ефир. Тя ми беше дадена от Мариана Попова... Когато издам албума на СD, защото до момента се разпространява дигитално - в Spotify и iTunes, искам да има книжка, в която да се разказва историята на всяка песен.
Източник: Фейсбук
С Евгени Парцалев
Намираш ли се променена от участието си в „Гласът на България” и сега?
- Може би пораснах и професионално, и житейски.
Може ли да се каже, че тогава беше по-голям бунтар?
- Да, бях много импулсивна... Ужасно емоционален човек съм и сега се уча да овладявам тази емоция. Докато преди ми беше много трудно, не се замислях и реагирах абсолютно импулсивно. Скачах за най-малкото нещо – баща ми, който си отиде от този свят, беше такъв. Той се палеше много лесно, но имаше страхотно чувство за справедливост, което съм наследила от него. Сега започвам да владея емоциите си, за което се радвам, защото работя над себе си.
Поддържаш ли връзка с Йордан Караджов, който беше твой ментор?
- Данчо Караджов много ми показа... Говорили сме, но той казваше: „Аз няма на какво да те науча относно пеенето, ти го усещаш сама. Когато излизаш на сцена затвори очи и приеми действителността такава, каквато е и дай всичко от себе си. Тогава хората ще разберат и усетят какво искаш да им предадеш, какво е посланието на песента ти.” И се оказа абсолютно прав. С Данчо Караджов не поддържаме постоянна връзка, но когато се видим, винаги има топли чувства между нас. Поканих го на промоцията на албума ми, но той имаше ангажименти и поиска да му изпратя диск. А албумът ми е рок ориентиран, което още повече го заинтригува.
Продължаваш ли да пееш в пиано-бар „Камино”?
- Една година вече не съм там.
Защо – изморява ли те работата?
- Много... Участията ми бяха всяка седмица по няколко дни, в които трябва да пея и да забавлявам хората, без значение дали съм болна или здрава.
Случвало ли се е някой да дойде и да ти вземе микрофона, за да пее с теб?
- Разбира се, пяла съм с много колеги, музиканти и приятели. Помня една вечер, в която пя Денис Родман. Никой от присъстващите не го беше забелязал кога е влязъл в пиано-бар "Камино", което е странно. А беше атрактивен, както обикновено. Косата му беше боядисана в бяло, зелено и червено. В един момент се изправи и всички го видяха. Пя час и половина, хората го снимаха, искаха автографи от него, не го оставиха на мира. Той прецени, че е направил голяма грешка... Любопитно ми беше начинът, по който владееше публиката, която пееше, скачаше и викаше с него. И други известни личности са идвали, както и от нашата сцена – Васил Найденов, Мариана Попова, Мария Илиева, Нели Рангелова, Миро, Наско от „Б.Т.Р.”, Любо Киров... А от младите изпълнители съм пяла с Нора, с Маги Джанаварова, много са... И това е щастие за мен! Сега отново имам участия – на частни партита, на концерти... Пак съм на сцена, но не на онази в „Камино”.
Каза, че не си сама, в началото на разговора ни. Кой стои зад теб?
- Моят мъж! С Орлин се познаваме много отдавна, винаги сме били приятели, но нищо повече. Прекъснахме контакта си, защото така ни се завъртя животът. Един ден той се появи в „Камино” и три години вече сме заедно.
Той ли те провокира да направиш албума си "Седем"?
- Той винаги е бил двигателят и не е случайна песента „Сила” в албума ми, която е за Орлин, който е изключително силен човек.
Източник: Фейсбук
С Орлин в Гърция на почивка
Възхищавам му се, че се изправя и след най-тежкия удар. Реалист е, точен е в изказа си, докато аз съм много хвърчаща. Ако съм улегнала, е благодарение на него. Той и ме изненадва непрекъснато, и се бори до последно, което е страхотно негово качество. Той инициира да направя лайф за албума. А за пръстена се заклевам, че не знаех нищо. Орлин предвидливо ме изчака да си изпея песните, защото знае колко съм емоционална и тогава се появи Пейо, който освен че е музикант, с когото работех в „Камино”, беше и пощальон в „Имам поща”. Като го видях, облечен като пощальон, започнах да се смея на сцената. Той ми подаде едно пликче, отворих го и видях картичка, на която беше написана фраза от филма „Лоши момчета”. Веднага познах почерка на Орлин, а и това беше наша фраза, която често повтаряме. Виждах, че Пейо прави някакъв знак, но не разбирах какво ми показва. Тогава всички започнаха да викат, че нещо е закачено и виси на картичката. Злати Димитрова – Черната Златка, беше най-отпред в публиката и се провикна, че има пръстен. Вече осъзнах какво се случва и се разтреперих. Орлин се качи на сцената и ми сложи пръстена на ръката. Почти всички плачеха и много мои приятелки казаха браво на Орлин, че е събрал смелост и ми е предложил публично. Беше много вълнуващо... Майка ми и сестра ми също присъстваха, но и те не знаеха нищо за пръстена, освен Пейо. По-късно разбрах, че месеци наред Орлин е готвил тази изненада. Камъкът на пръстена е поръчан от чужбина – аквамарин е, а отстрани има диаманти.
Източник: Фейсбук
С майка си и сестра си Нели
Говори се, че с Орлин ще живеете в чужбина, в Мароко – така ли е?
- Не, не сме решили засега.
Сватба ще има ли и кога?
- Да, предвиждаме да е края на есента или началото на пролетта, защото няма да е в България. В Мароко ще е, той пожела така – обожава тази държава. Сватбата ни ще е между водата и пустинята. Орлин дори знае къде ще е мястото. Той ме изуми с това, защото аз съм морско чадо, обичам вода и винаги съм искала да живея близо до нея. А за него най-прекрасното нещо е да си заровиш краката в пустинята. Според него пустинята е мястото, където е толкова тихо, че чуваш единствено собствените си мисли. „Малкият принц” е написан от Екзюпери именно там, в пустинята... Може би наистина в пустинята оставаш сам със себе си и прозряваш истината за живота.
Източник: Фейсбук
С любимия мъж
Близките ти какво казват за избора ти на човек до теб?
- Подкрепят ме, разбира се. Той е толкова умен - много е чел и има феноменална памет. Има още много да уча от него.
Късметлийка си май?
- Да, късметлийка съм и се надявам всичко да върви по вода.
Смяташ ли, че съдбата е решила точно сега да поемеш напред и в професионален, и в личен план?
- Това зависи от мен... Борбена съм, не се предавам лесно и не обичам да губя. Случвало се е да се боря за нещо, но да не става и да приема ситуацията. Но има неща, за които не спирам да се боря. За кариерата си съм малко немарлива, дори съм спирала, след като съм се вбесявала за нещо. На мен ми е писано да се боря, нещата никога не ми се получават от първия път, за разлика от сестра ми.
Близка ли си с Нели?
- Да, казвала ми е мнението и позицията си, но никога не ми се е налагала, както и аз не съм й се бъркала в нещата. Тя е изключително уравновесен и търпелив човек, а сега, след като има и дете, е още по-спокойна. Аз тепърва се уча на това...
Какво още искаш да промениш в себе си?
- Споря, без ясна причина защо го правя. Още в детската градина като съм била, майка ме е попитала какво сме правили, а аз съм отговорила, че сме учили песничка и съм я изпяла. Но вместо капят листата, съм пяла – хапят листата. И въпреки че са ме убеждавали, че не е така, както пея, съм била категорична, че съм права. И сега, когато споря, близките ми шеговито казват: „Да бе, хапят!” И Орлин също се дразни, че показвам от стария си характер, но работя над това и мисля, че вече го преодолявам.
А с ревността как се справяш?
- Ревността е във всеки човек и е признак на несигурност. Орлин винаги казва, че ревнува този, който не е сигурен в себе си. Никога не можеш да бъдеш пъдарин на някого, смятам аз.
