"Снощи едно момче написа под моя снимка да се спра малко, защото знаел каква съм, познаваме се били - написа Калина Паскалева вчера на личната си страница във Фейсбук. - Така е, бяхме в компания преди повече от 15 години из детските дискотеки.
В личен разговор го попитах каква съм била преди, че е толкова изумен сега. Той ми отговори, че не съм си махала мустака дори, ходела съм с балтон и какво сега го давам голямата работа.
Е, днес трета вежда нямам, палтото е сменено с кожено яке, но злобата в душите на нереализиралите се хора е все така силна, като цунамито в Тайланд преди няколко години.
Седят си пред компа с чаша алкохол от на баба мазата някакви жалки хорица и играят на онче бонче кой да хейтим днес. А защо първо не се погледнете в огледалото и не се запитате "На мен всичко ли ми е наред?".
После да вземете едно листче и химикалче и да започнете да си водите бележки - какво, кога и как постигнахте.
Неее, не ви е нужно нали? Най-вероятно дори сте неграмотни. Но очите ви са малки, алчни и жадни да причиняват болка - като обиждате, унижавате или упражнявате остроумието си на чужд гръб.
Събирате със себеподобните си парички на членски внос за евтини наркотици и живеете ден за ден под наем!
Това важи и за всички онези журналисти, които не могат да превъзмогнат факта, че тяхната работа е да пишат за известните и успелите, а не да имат техния живот и да му дават оценки на разпивка в парка.
Разделението на класите е именно затова - всяка жаба да си знае гьола! А лебедът - той винаги ще бъде в езеро, независимо дали грее слънце или вилнее най-страшната гръмотевична буря!"
Анализираната случка от Калина Паскалева е поучителна, освен че е добре написана. Поучителна за тези, които могат да четат между редовете. И добре написана - за грамотните...
