Калина Паскалева или авторката на "Дневниците на една курва" и "Седемте смъртни гряха" сподели в социалната мрежа съкровени мисли и чувства точно на Св. Валентин или на Трифон Зарезан...
Днес е празникът на любовта и се почувствах длъжна да поздравя официално всички свои бивши, които дежурно се сещат за мен в месеца на най-задължителните и жадувани признания.
Отново със заявка за внимание. Без да ги искам или търся. Изпращате ми ги с смс, вайбър, фейсбук или където съм пропуснала да ви блокирам. Или съм оставила отворена вратичка, както вероятно предполагате. Не, прекалено заета съм за такива женски номерца, а и никога не са ми били в кръвта.
Така де. Позволих ви да ме обичате, толкова колкото можете, а аз ви изтърпях - колкото успях. Ни повече, ни по-малко. С едно-две изключения. От съжаление.
Та. Вчера бях на премиерата на новата книга на Добромир Банев (която се проведе в хотел "Маринела" ) и открих мене си в един от разказите му. Не съм болезнено егоцентрична. Просто това съм си аз, без маски и преправена учтивост.
Калина Паскалева с Добри Банев
В женски род, с красива бяла рокля... PLMD
"Винаги Ти винаги ще се връщаш при мен. В минутите на тъга ще пиеш вино и всяка глътка ще ти напомня по една моя ласка. Невъзможно е да ме забравиш, защото съм бил част от теб. По тази причина ще остана в теб. Винаги.
Когато клепачите ти натежат, ще ме виждаш в средата на стаята и ще заспиваш все по-трудно. Не че искам да е така. Просто е така. Винаги.
Във всяка риза, която се люлее на вятъра, ще разпознаваш моята риза и ще ти се иска да крадеш от просторите на съседите. Не че съм орисник. Просто го знам.
Всеки път, щом видиш двама души да се държат за ръка, ще искаш да отпуснеш глава на рамото ми. Аз също ще го искам. Винаги. Но само ще изглежда, че съм до теб.
Ще искаш да съм твой, докато окончателно те налегне заблудата, че ме притежаваш. Завинаги. Тази мисъл и сега ми е приятна. Но съм уверен, че с времето заблуждението ще те кара да крещиш на сън. Не че ти го пожелавам. Просто така става. Винаги. Винаги. Винаги."
Всеки е толкова твой, колкото сам реши. А аз чия съм ли? Аз съм ничия или своя собствена. Както искате ме наричайте, и сипете по чаша вино. Трифон Зарезан е! И аз празнувам - любовта в летящата ми душа!
