27-годишната Елена Петрелийска, която е сред финалистите в кулинарното риалити "Мастър шеф" никога не се е занимавала професионално с готвене, но от дете обича да прекарва доста време в кухнята. "Когато бях във ваканция от училище и гостувах на бабите и дядовците ми, будех моя дядо Славчо в 2 ч през нощта да ми прави палачинки. И той всеки път ставаше и с огромна усмивка започваше да прави сместа и досега си спомням как подхвърляше палачинките в тигана високо", разказва Елена пред "24 часа".

Самата Елена открива, че може да готви чак в Холандия, където учи висшето си образование по мениджмънт на туризма. Там готви за себе си и вижда, че всичко ѝ се получава. Престоят и обучението ми там бяха едно от най-прекрасните събития в живота ми. Обожавам тази страна, обичам всичко в нея - лалетата, въздуха, храната, хората, подредеността, хладното време, колелата, всичко. Холандия беше моето "лекарство", казва Елена.

Един от най-сериозните проблеми в живота й е борбата с анорексията.  Всичко започва, когато тя е ученичка в професионална гимназия и учи банково дело и финанси. Елена постепенно започва да изключва от менюто си много храни. "Докато дойде момент, в който моя основна храна бяха ябълките, киселото мляко, понякога мед и чай. Не правете това! Опасно е! Вредно е!", казва тя сега. Елена умело се крие от родителите си - освен на училище ходи и на курсове, на различни извънкласни занимания. А когато се прибира вечер, обяснява, че е яла много през деня.

"Майка ми започна да разбира, гледайки ме как ставам доста слаба. Имах един тежък период след това, но не искам да разказвам за него, защото това няма да помогне на никого", казва Елена. Семейството ѝ проявява пълно разбиране към проблема и нито веднъж не я упреква, а ѝ помага да се справи с него. "Истината е, че човекът, който е в това положение (в случая аз), трябва да прояви невероятна воля и издръжливост, защото да започнеш да се храниш, е в пъти по-трудно, отколкото да спреш", казва тя.

Част от справянето ѝ с проблема е решението да не използва медикаменти. Единственото ѝ лекарство е храната. Малко по малко започва да включва различни продукти в менюто си, които преди е изключила. "Признавам си, много ме болеше, дори съм имала доста случаи, в които ям и плача от болка, обаче ям! Аз ям! И това беше важното! Свикнах - сега, няколко години по-късно, мога да ям каквото си поискам", разказва Елена.

Когато успява да качи 2-3 кг., решава, че иска да се отдели да живее сама и да види дали наистина се е излекувала, или разчита изцяло само на близките си. Говори с родителите си и ги моли да ѝ гласуват доверие да замине извън страната, да учи в чужбина. Така заживява в Холандия и там разбира, че наистина може да се справя сама. "Изградих си режим на хранене, който старателно спазвах.

Не си позволих да отида на нито един купон - не позволявах на нищо и никой да ме разсейва. Прекарвах колкото мога повече време в университета. И така, докато се дипломирам, аз вече бях качила 6-7 кг и бях готова да се върна в страната си", обяснява Петрелийска.