- Какво ви е, Франсоаз? Бледа сте, лицето ви е изопнато.
- Не можах да спя. Ако позволите, мога да ви върна комплимента: изглеждате зле.
- А...
- И сега още повече пребледняхте.
- Мислите ли?
Медицинската сестра се захвана със словесна гимнастика, за да замаскира въпросите си като обикновени изречения.
- Надявам се, че спите добре.
- Невинаги.
- Вижте, Хазел, за да оздравеете, ви е необходим здрав сън!
- Уви, това не зависи от желанието ми. Дайте ми приспивателни.
- Никога! Аз съм против опиатите. Добрият сън е въпрос на воля.
- Не е вярно! Ето че и вие не сте спали добре.
- Това е друго. Аз мога да си го позволя: здрава съм.
- Уверявам ви, че не зависи от мене.
- Ами! Липсва ви воля.
- Франсоаз, вие сте жена, има неща, които можете да разберете.
- Ако сте неразположена, това не е причина да не спите.
- Не става дума за това - смутолеви младото момиче, чието лице от мъртвешки бледо стана яркочервено.
- Не схващам за какво говорите.
- Разбира се, че схващате.
Хазел беше на ръба на нервна криза, докато посетителката запазваше олимпийско спокойствие.
- Капитана... Капитана и аз... Ние.. Той...
- А, ясно - подхвана медицинската сестра с професионална хладина, - имали сте сексуални отношения.
- Само това ли ще кажете? - попита Хазел изумена.
- Не виждам къде е проблемът. Нормално биологично поведение.
- Нормално! При 50 години разлика във възрастта на действащите лица?
- След като физиологията го позволява.
- Освен физиологията има и морал!
- В това няма нищо неморално - вие сте пълнолетна и съгласна на това.
- Съгласна? Откъде знаете?
- Не можете да излъжете една медицинска сестра.
Мога да ви прегледам, за да проверя.
- Не, не го правете.
- Вашата реакция потвърждава думите ми.
- Нещата не са толкова прости - възмути се младото момиче.
- Или сте съгласна, или не сте. Излишно е да се правите на целомъдрена госпожица.
- Колко сте строга с мене! Истината е много посложна от това, което казвате. Човек може и без да е съгласен, да изпитва нещо силно към този, който...
Може да е отвратен от едно тяло и при това да е очарован от душата, така че да приеме и тялото въпреки отвращението. Не ви ли се е случвало?
- Не. Нищо не разбирам от вашите истории...
- Никога ли не сте правили любов?
- Разбира се, че да, с моите годеници, но никога не съм си усложнявала живота с вашите смешни душевни терзания.
- Какво смешно има?
- Опитвате се да убедите самата себе си, че злоупотребяват с вас. Имате нужда да се идеализирате, да съхраните хубавия си образ...
- Не е вярно!
- Или като много хора искате да минете за жертва.
Харесва ви да се виждате като мъченица в ръцете на
един звяр. Намирам, че това не ви подхожда и е достойно за презрение.
- Нищо не сте разбрали! - развика се храненицата, плачейки. - Не е вярно. Не можете ли да допуснете, че един интелигентен мъж упражнява ужасно въздействие върху едно нещастно обезобразено момиче. Особено ако той е нейният благодетел.
- Аз виждам просто един възрастен мъж, който няма физическата възможност да упражни насилие върху когото и да било, особено върху едно младо същество.
- Младо, но болно!
- Пак ли се правите на жертвено агне!
- Освен телесното има и морално насилие.
- Ако наистина понасяте морално насилие, не ви остава друго освен да си тръгнете.
- Да си тръгна оттук? Вие сте луда! Знаете много добре, че не мога да си покажа лицето.
- Много удобен претекст. Аз смятам, че вие живеете с Капитана напълно съзнателно. И в това да спите с него няма нищо престъпно.
- Лоша сте с мен!
- Казвам истината, вместо да се примиря с вашата
недобронамереност.
- Казвате, че съм пълнолетна. Но когато това започна, още не бях. Бях на 18 години.
- Аз съм медицинска сестра, а не полицейски инспектор.
- Нима твърдите, че медицината и законът нямат нищо общо?
- Юридически погледнато, непълнолетните са под закрилата на своите наставници.
- Не намирате ли, че моят наставник ме е закрилял по странен начин?
- 18 години е нормална възраст за първи сексуален опит.
- Подигравате ми се! - разкрещя се младото момиче, като ридаеше.
- Ще се успокоите ли? - авторитетно попита посетителката.
- Не смятате ли, че мъж, който спи с обезобразено момиче, е перверзен?
- Няма да навлизам в такива оценки. Всеки си има вкус. Освен това мога да ви възразя, като кажа, че той ви обича заради вашата душа.
- Тогава защо не се задоволява с душата ми? - изкрещя Хазел.
- Няма защо да изпадате в такова състояние - каза твърдо Франсоаз.
Отчаяна, Хазел й хвърли сърцераздирателен поглед.
- А аз мислех, че ме обичате!
- Разбира се. Но това не е причина да участвам в комедията ви.
- В комедията ми? О, вървете си, мразя ви.
- Добре.
Младата жена събра вещите си. В момента, в който напускаше стаята, малката я попита с умоляващ глас:
- Но ще се върнете все пак, нали?
- Още утре - усмихна се Франсоаз.
Тя слезе по стълбите, ужасена от това, което бе наговорила.
Откъсът се публикува с изричното разрешение на ИК Колибри
