Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят - няма пунктуация, нямаглавни букви.

Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!"

Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти.

И тук е следващата уловка - многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на тръгването и каква е целта на пътуването:

и 

нямаше никъде пътища

само в мен

или

в другите

другаде

някъде

някога

- - - - - - - - - - - -

и ме полази страх

че може пак да се родя

и да не зная пътя към сърцето

- - - - - - - - - - - -

не може никой да измисли този свят

освен ако не е

особен разказвач на приказки

или самотен гений

от епоса строя врата за живите

през нея преминаваме последни

издигам дом

във който да побирам

отпадъци от върхове

и бездни

Всяко едно стихотворение в тази прекрасна книга проглежда в съдбата ни на човеци - тук, във Верона или Кайро, на пл. Трафалгар или на Принцовите острови, в Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята, Адриатика... - и ни връща към въпроси, които все по-рядко си задаваме, кара ни да мислим, преживявайки.

Тъкмо това е и най-големият успех на авторката, за която не съществуват неща и понятия с главни букви - по простата причина, че всичко е едно и еднакво важно. И която със заразяваща ведрост ни води из кръговете на съвременния рай.

София Несторова

За Авторката:

Станислава Станоева е родена в Пловдив. Завършва специалност „Българска филология" в ПУ „П. Хилендарски". Автор на стихосбирките „Смъртта на палача", 1999 (Национална награда за първа поетична книга в конкурса на Шуменския университет, 2000) и „Полет в камъка", 2003.

Нейни стихове са преведени на турски език и са включени в международен балкански сборник, посветен на Истанбул (2007). Участие в два поетични сборника на младата пловдивска поезия - „Друга вода" и „6 + 6", в няколко виртуални библиотеки.

Удостоена е с Почетен знак от първия Национален конкурс „SMS поезия" (2004), с награди от Международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията - 2007", от Националните конкурси „Пловдив - Младост 2007", „Магията любов" (Казанлък, 2008), „В полите на Витоша" (София, 2008) и др.

Член е на Пловдивска поетическа академия „Добромир Тонев", на Форума за литература и хора „Глоси" и на Дружеството на пловдивските писатели. 
Работи като журналист във в. „Новият глас" - Пловдив.