Йосиф Джугашвили се ражда на 18 декември 1878 г. в бедно грузинско семейство със страснати пръсти на левия крак. Вследствие на злополука в детските му години изсъхва лявата му ръка. Цял живот го измъчва неяснотата по въпроса кой е истинския му баща, защото трима мъже влизат и излизат от къщата на майка му Кеке и всеки един от тях би могъл да е бащата.
Йосиф Джугашвили израства на улиците на Тбилиси, носещи в онези години отпечатъка на много конфликти. Среща се както с руски революционери, така и с криминални престъпници. Разбира се и с едните, и с другите добре.
В началото на 20-ти век е предводител на банда, която не се стряска пред убийства и въоръжени банкови обири. През месец юни 1907 г. за пръв път се прочува извън границите на Грузия - при банков обир в Тбилиси бандата му взима плячка, равняваща се на днешни 3 милиона евро. При обира загиват 40 човека, 50 са ранени. Парите са предназначени за празните каси на руските революционери, които мъчително се съвземат след поражението на революцията в 1905 г.
След това брутално нападение Сталин се превръща в най-издирвания човек на царска Русия. По същото време го забелязва и лидера на болшевиките Ленин. От тогава нататък той цени грузинеца като човек за черните дела, готов в най-прекия смисъл на думата да минава през трупове, когато трябва да се набавят пари за партията.
Предвид на тази младост, протекла под знака на насилието, безкрайната бруталност, характерна за времето на Сталин като повелител на Кремъл, не е учудваща. Симон Монтефиоре анализира тази връзка по впечатляващ начин и я доказва с редица исторически източници.
Между 1907 и 1917 Сталин прекарва повече време в затворите и в заточение в Сибир отколкото на свобода. Той страда от това, кога повече, кога по-малко, но той винаги е абсолютен властелин сред съкилийници и тъмничари.
Монтефиоре описва волята на младия Сталин за власт прецизно и привеждайки много фактология. Не по-малко детайлно авторът обръща внимание върху другата, внимателно скривана от обществеността страна на Сталин. Сталин е не само брутален, а и галантен женкар, образован събеседник и грижовен баща.
Последното обаче не е в сила за всичките му, предимно извънбрачни, деца. Зад сипаничавата физиономия на бруталния диктатор се крие човек, който прекарва всяка свободна минута в четене. ала чете не само политическа литература, а също така и описания на платната в парижкия Лувър или творбите на Шекспир.
Не по-различно от също така бруталния му огледален образ Адолф Хитлер, с когото насмалко не се среща във Виена през 1913 г., тъй като и двамата обичат да се разхождат из парка на двореца Шьонбрун, Сталин също има нещастно детство. Оцелява, защото се научава да определя правилата на играта и бързо развива тънък усет, откъде го дебнат предателство и клевети. По-късно това означава смърт за милиони хора.
На родения в 1965 г. Симон Себаг Монтефиоре се е отдало написването на четивна и внимателно проучена майсторка книга. В нея се обединяват руската история в края на царството с историята на безогледния, циничен и влюбен в насилието Сталин, чиято основна движеща сила е да бъде разбита империята на така омразния цар.
