Марио Варгас Льоса печели Нобеловата награда за литература за 2010 година, съобщиха от Шведската Академия.

В изявлението на комисията, която присъжда отличието се казва, че Льоса е получил наградата за "неговата картография на властовите структури и ярките образи на човешките устойчивост, поражение и бунт".

Льоса получава награда от 10 милиона шведски крони (около 1.5 милиона долара).

Варгас Льоса е перуански писател, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата" („La Ciudad y los Perros"; 1962).

 

Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.

Той затвърждава репутацията си с романа "Зелената къща" („La Casa Verde"; 1966), за който получава първата награда "Ромуло Галегос" в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.

В България е преоткрит през последните години с романите „Празникът на Козела", „Раят зад другия ъгъл", „Леля Хулия и писачът" и  „Лудориите на лошото момиче".

Припомняме, миналата година 56-годишната германска писателка с румънски корени Херта Мюлер спечели Нобеловата награда за литература.

Тя беше отличена за способността й "с дълбочината на поезията и с искреността на прозата да описва света на останалите без имущество".

Откъс: "Разказвачът" на Марио Варгас Льоса

Саул Суратас имаше огромно родилно петно, на цвят от тъмномораво до виненооцетночервено, разпростряло се върху цялата дясна половина на лицето му, и рижава коса, щръкнала на всички страни като четината на артилерийски шомпол. Родилното петно бе обхванало и ухото, устните и носа, набъбнали от разширените вени. Беше най-грозното момче на света, но едновременно с това имаше приятен и изключително добродушен нрав. Не съм срещал друг човек, способен да създаде от пръв поглед впечатление за толкова открита, прозрачна, безкористна и добронамерена природа и готов да проявява такава непосредственост и сърдечност при всякакви обстоятелства. Запознахме се, когато се явявахме на приемните изпити в университета, и доста се сближихме - доколкото човек може да се сближи с архангел, - особено през първите две години, докато следвахме заедно във Филологическия факултет. Когато го видях за пръв път, той посочи родилното си петно и като се заливаше от смях, ме предупреди:
- Викат ми Маската, братче. Обзалагам се, че няма да отгатнеш защо.
С този прякор го наричахме и ние в „Сан Маркос".