„История на Франция" е нетрадиционна и като форма, и като език, и като тълкувание на някои исторически факти и обстоятелства.
Тя представлява една мащабна гротеска, родееща се ту с комедия дел'арте, ту с театъра на абсурда.
Рядко автор демонстрира подобно безпардонно отношение към историята на собствената си страна.
Насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста обаче съвсем ненатрапчиво и органично са вплетени някои заслужаващи размисъл ремарки, отпратки и многозначителни намигвания към нашето съвремие.
Както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, досадно съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
Както пише самият автор: "И като си помисля само, драги приятели, че човешкият род е на тази земя едва от вчера, а толкова зулуми е направил досега, просто се плаша от бъдещето.
В ясна нощ погледнете нагоре към тези безкрайни космически простори. В своя необуздан егоцентризъм не си ли придаваме прекалено голямо значение за мястото и ролята си сред цялата необхватна и невнятна мистерия, сред която се реем?
Утре вследствие на още една голяма война или пък след сблъсъка ни с някой астероид няма да ни има вече и нищо не ще остане от нас. Но пък може да остане нашият смях."
През 2000 г. саркастичният дух на Сан Антонио отлетя в други измерения. Но вероятно и оттам продължава да следи с безпощадно ироничния си поглед човешката комедия, която беше обект на неговия присмех през целия му земен път.
