"Аз съм Алиса, само че в обратен ред. Първо счупих де що имаше огледало за чупене в Огледалния свят. После се напъхах в Страната на чудесата, за да срещна лудите шапкари, лудите всички и да си изпълзя годините наказание за всяко счупено огледало."

Така започва "Алиса и петък вечер" - дебютен роман за младата българска писателка Деси Нико. Също като своята героиня, тя работи в караоке бар, наблюдава хората и записва заключенията си по гърбовете на сметките... За да сглоби след това цялостна книга с ярки персонажи, нестандартен сюжет и свежи размисли по различни житейски теми.

Разочарована от живота в Страната на табелките, чаровната софийска Алиса се връща у дома, за да изследва всички пропуснати светове. В това число влизат наркотичните и хранителните зависимости, лъжите и любовта (а може и в обратен ред), склонността към порочна аналитичност и на пръв поглед невинната отвеяност.

Няма да бъде пресилено да наречем "Алиса и петък вечер" залисан роман, роман за търсенето и намирането, който ви предлага сами да напишете финала му.

Силата да обичаш е като пастата за зъби - мислиш си, че съвсем е свършила, че на следващата сутрин няма да можеш да изстискаш нищо от тубичката, но все пак успяваш да си измиеш зъбите отново и отновов... Все със същата тубичка паста за зъби."

Стилът на Деси Нико е лек и разпознаваем. Пише със свежо чувство за хумор, което на моменти успява да те разплаче; в едно изречение може да бъде твърдо цинична, в следващото - романтична като малко дете. Чете се леко и ни кара да се замисляме за обикновени неща, които досега не сме забелязвали. Най-ярка представа ще получите, ако просто продължим с парченца от книгата.

АЛИСА И ПЕТЪК ВЕЧЕР

ЦИТАТИ

"Най-много за живота на хората можеш да разбереш в петък вечер. Когато работохолиците работят, ревнивите вдигат най-много скандали, нововлюбените се гушкат. Излизат по мъжки и женски тези, които малко са си омръзнали. Съвестните майки гледат деца. И катаджиите са по-съвестни от обикновено - събират пари за уикенда от петъчно пияните шофьори..."

***

"Петък вечер.

За пореден път реших да подредя живота си. Подредих си... гардероба. Обикновено решенията да се оправя живот започват от гардеробите. Лошото е, че свършват пак там."

***

"- Да пишеш и питаш е чаровно, Алиса.

Пиши!

И прописах.

Започнах с пътешествието си до Страната на табелките. Изпълвах лист след лист, час след час. С Анита беше лесно - чувствах се по-задълбочена, по-уверена в качеството на думите."

***

"По зле отабелените улици на Изток, в България, ВРЕМЕТО Е КАФЕ. Топло и силно: без твърде много мляко, най-добре с каймак. В Страната на табелките е различно. ТАМ ВРЕМЕТО Е ПАРИ.

Неприятното в случая с табелковците е, че при тях средствата не са просто цел - направо са мутирали в самоцел. Използват времето пълноценно, за да изкарват пари. А пълноценно ли ги харчат? Купуват си нови електроуреди, останалото събират. Да има за... след време? Ами ако гумените хамбургери не понесат на организма им и "след време" така и не дойде? Дори и да дойде - кой казва, че е по-добре да пътешестваш, когато си с алцхаймер, отколкото когато си млад?"

***

"Бях сама, но то е различно от самотата. Човек е самотен, когато не е сам в мислите си."

***

"Гримирах очите си, за да скрия... очите си. Не исках никой да вижда белезите по тях. Заради хладните оръжия на чужди души и моите очи бяха станали хладни оръжия. Усмихвах се както преди, но очите се сърдеха на усмивката. Гримирани, изглеждаха само красиви. Когато е загубила всичко останало, на една жена ѝ остава единствено да бъде красива."

***

"- Вманиачаването, Алиса. Това е основният проблем на хората, и ти също го имаш. Не разбираш ли? И в гледане на рибки да се вманиачиш, и гледането на рибки ще го изживееш драматично. Трябва да разпределяш енергията си на различни места."

***

"Ако всички останали видове си имат инстинкт за самосъхранение, то хората могат да се похвалят с един уникален инстинкт - този на саморазрушението. Не е ли странно например, че любимото растение на човечеството е цвете с бодли?"

***

"Баща ми пиеше. Това хич не влияеше благотворно - нито на него, нито на обстановката вкъщи. Карах майка ми да си лягаме рано, на загасено, от страх да не дойде да се кара с нея като се прибере. Честно казано, вярвам, че всички родители, дори въобще да не ги бива, обичат синовете и дъщерите си. Но се иска много повече от обич, за да не причиняваш на детето си серийни заспивания върху мокра възглавница."

***

"Какво става, когато тийнейджърите искат да разберат що е секс? Страхуват се: че до края на живота си ще останат девствени; че ако не останат девствени, ще боли; или че няма да се представят добре... В крайна сметка го правят. Отиват на купон с гаджето си. Няколко текили по-късно, всичко започва. Няколко капки кръв по-късно, всичко приключва. Това е. И защо трябваше да драматизират толкова? Възрастните - защо се притесняваха, че някой ден ще започнем да правим секс, а не ги плашеше мисълта, че някой ден ще се влюбим? Сексът е далеч по-безопасно занимание от самата Любов."

***

"Сексът боли само първия път, а Любовта - всеки следващ."

***

"- Забелязала съм, че хората са склонни да ти се извинят стотина пъти, защото са счупили чаша, а за това, че са счупили Сърцето ти, по-скоро ще накарат теб да се извиняваш!

- Твоето Сърце счупено ли е?

- Моето е със счупена тазобедрена става - опитах да остроумнича. Май не ми се получи добре.

- Нещата се чупят, Алиса. Нормално е, но парчетата още са там. А с каквито и кризи да ви заплашват по медиите, все още не съм чувала за криза в количеството лепило. Всичко можеш да залепиш.

- Да ти кажа, не знам дали ми е останало желание да лепя. Любов! Толкова много болка - даваш и получаваш. По-скоро си я внушаваш. Или някой друг се опитва да си внуши... Не знам дали след всичките пъти, в които съм се опитвала да обичам, ще намеря вътре в мен достатъчно чувства, за да обичам отново.

- Ще намериш, ще намериш. Силата да обичаш е като пастата за зъби - мислиш си, че съвсем е свършила, че на следващата сутрин няма да можеш да изстискаш нищо от тубичката, но все пак успяваш да си измиеш зъбите отново и отново... Все със същата тубичка паста за зъби."

***

"Чувала съм да казват, че на този свят всеки пети е луд. Не е вярно. На този свят ВСЕКИ е луд. Ако отидем дружно да се прегледаме, всички ще си тръгнем с поне една диагнозка."

***

"Писателите се друсат. И аниматорите се друсат. Ти трезвен можеш ли да измислиш детско с главни герои костенурки нинджа, които носят имената на ренесансови художници, обитават канализацията, хранят се с пица, учителят им е плъх, а врагът - розов мозък?!"

***

"Учудващо дълго бях останала извън света, пълен с толкова наркотици. Не се изразих правилно - учудващо дълго бях останала ВЪВ въпросния свят, сляпа за праховете му, за следите от тях по кошчетата в тоалетните (едни и същи кошчета с гладки огледални капаци).

Светът - колко ли още пластове има, а на мен ми убягват? Какво ли друго се случва в града ми, без да го забележа? Беше ми интересно. Не исках да остана невежа, исках да видя възможно най-много неща. Не отвън. Отвътре, отблизо."

***

"Хубавото в липсата на всякакви доходи е, че няма как да ти намалеят..."

***

"На бара можеш да разбереш много повече за живота и хората, отколкото на чина в лекциите по Психология.

- Няма ли да си търсиш сериозна работа вече? С това ежедневие, което водиш, животът се изплъзва между пръстите ти.

  • - Нали върховете на пръстите са най-чувствителната част от тялото. Значи точно по моя начин ще усетя живота най-добре."
  • -

***

"Понякога ми липсва - моят Човек на Изкуството - направо ми идва да изкрещя "Липсваш ми, Пликче!". Но не го правя. Безсмислено е да викаш по някого, че ти липсва. Ако толкова го интересуваше, щеше да е при теб. Не да ти липсва!

- Престанете! ПРЕСТАНЕТЕ, БЕ! - крещях срещу залеза, но на него не му пукаше. Това между човека и залезите е несподелена Любов. Въобще не ги интересуват смешните ни проблеми."

***

"... Но в крайна сметка животът не е пъзел, а конструктор. Във всеки момент можеш да посегнеш към по-добра част и да построиш нещо различно!"