С „Белгийският крал” България се завръща в основните програми на най-стария кинофестивал в света – Венеция. Последното участие на страната ни в основен конкурс бе през далечната 1990, когато „Единственият свидетел” на Михаил Пандурски не само бе в конкурса, но спечели и две награди.
През последните няколко години българското кино имаше своето успешно представяне във Венеция с „Отчуждение” на Милко Лазаров (две награди в програмата „Венециански дни”) и „Банат” на Адриано Валерио (участие в „Седмица на критиката”).
Копродукцията на Белгия, Холандия и България „Белгийският крал” участва във втората основна конкурсна програма на фестивала – „Orizzonti”. „Хоризонти” е венецианският еквивалент на „Особен поглед” в Кан или „Панорама” в Берлин. В конкурса участват 20 пълнометражни и 16 късометражни филми. Председател на международното жури е френският режисьор Робер Гедигян („Снеговете на Килиманджаро”).
„Белгийският крал” е четвъртият игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Венеция следи внимателно тяхното творчество, защото за трети път включват филмите им в програмите си след „Хадак” (2006, наградата „Златен лъв на бъдещето”) и „Петият сезон” (2012, международен конкурс, наградите „Young Cinema Award” и „Green Drop Award”). „Алтиплано” (2009) пък участва в „Седмица на критиката” в Кан.
„Белгийският крал” е провокиран от статия във в. „Таймс”, която описва премеждията на естонския президент, който след изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл пътува с кола от Истанбул до Талин през Балканите. Подобна във филма е и съдбата на белгийския крал Николас III, който поради слънчева буря, трябва да стигне по суша от Истанбул до разпадащата се белгийска федерация, преминавайки инкогнито с антуража си балканските държави. Това пътуване ще го срещне със странни и цветисти персонажи, ще му помогне да намери себе си и види света с очите на обикновен човек.
Филмът е заснет почти изцяло в България. Нина Николина изпълнява ролята на българска народна певица, която спечелва сърцето на краля, а Валентин Ганев е зам.-шефът на турските тайни служби, натоварен с мисията да върне краля в Истанбул. Художник на филма е Сабина Христова, художник по костюмите – Ека Бичинашвили, гримът е дело на Петя Симеонова, а изпълнителни продуценти са Светла Цоцоркова и Надежда Косева („Фронт филм”).
