В този ден лирическият герой нямаше никакви трудови задължения, но трябваше да убие повече от три часа на служебното си място, за да отбележи работно присъствие. Скуката беше плашеща. Стенният часовник едва се тътреше. До заветното 17.00 оставаха цял самосвал минути и секунди... И точно тогава лирическия герой съгледа вестника!

Оказа се не цял вестник, а към 80%, защото външните страници липсваха, мистериозно отпрашили по предназначение.

Вестникът се оказа „жълт”. Лирическият герой от години не си купуваше вестници. За осведомяване му стигаха интернет, ТВ и радиото. За така наречената „жълта преса” нямаше твърда позиция. Никога не се беше докосвал до печатните й издания досега. Словесните бомбардировки, че „жълтите парцали” са нещо лошо, зловещо и мръсно, все пак бяха наторили почвата обилно.

С огромна доза недоверие лирическият герой разгърна захабените страници. Осакатеният вестник се оказа доста стар. Чак от предишната година. Но какво от това? Лирическият герой не гонеше актуалност, а стопяване на бездейно работно време...

Първото заглавие, на което попадна, беше „Азис започва собствено шоу в ТВ2 срещу 100 000 лева месечно”. „Ха!” – каза си лирическият герой. „Даже сте били в грешка! 150 хиляди са, публикуваха ги официално, за да гарантират вноските на прословутия „Майбах”!”. Едно на нула за вестника. Оказа се, че почти е познал.

Следващо заглавие: „Слави и Росен пред скорошна раздяла”. Два на нула за вестника. „Бре?”, каза си лирическия герой. „Тези са като ясновидци, познават нещата доста преди да се случат!”. Стана му интересно. Продължи да чете.

„Катето Евро се натиска с двама тийнейджъри в провинциална кръчма”. „Йес! Мамка му, така си беше!” – провикна се на ум лирическия герой. „На това поне бях свидетел!”. Три на нула.

Следващото заглавие си беше направо плашещо: „Астрологът Станчев болен от СПИН! Любовникът му почина преди броени дни!”. „Опааааа!”, стресна се лирическият герой. „Станчев вече не е между живите, лека му пръст, а причините наистина изглеждаха доста съмнителни!?”. 

Нещата загрубяваха, а измачканата „жълта” хартия бълваше случили се истини и полуистини на килограм. „Миро се кани да зареже лигавата Галка! „Каризма” пред разпадане!”, „Венета и Тишо пред скорошен развод!”, „Слави симулира, за да подпише нов договор”... и все така в този стил.

Лирическият герой попадна и на няколко пълни фантазии, но година и нещо по-късно те си изглеждаха почти реални, макар и все още нереализирани. Тогава долетя изследователският импулс. Човекът се сети за чистачката на държавното предприятие. Спомни си, че тя почти всеки ден се моткаше от стая в стая, стиснала по нещо ново от „жълтата поредица”.

Намери я само след минута, забила глава в една гигантска кръстословица, персон и половина.

- Лельо Бояно, имам следната молба! – започна дяволито лирическият герой. – Ако ти се намира някой стар вестник от онези „жълтите”, да ми дадеш да го прегледам?

Услужливата леля Бояна скочи като кенгуру, смигна съучастнически и помъкна лирическия герой към „шкафа с инструментите на чистотата”. Всъщност метлите бяха до шкафа, а кофите върху него. Когато чистачката отвори вратичката, долното чене на лирическия герой опря в катарамата на колана му. Вестниците вътре бяха стотици. Грижливо подредени по вид и по дати. Хигиенистката леко се смути и изчервена промънка: 

- Пазя ги за чистене! Вземай колкото искаш!

Лирическият герой награби десетина. Гарантира, че ще ги върне още на другия ден и се блиндира в кабинета си. Стоя там доста след жадуваното 17.00 на разбързалия се часовник. По пътя за в къщи главата му даваше заето и сменяше диапозитиви с ликовете на измислените звезди на родния шоу-бизнес.

Цялата вечер и половината нощ отидоха в изследователска авантюра, „пресована в жълто”. Съмненията категорично отпадаха едно по едно. Успеваемостта на „жълтото ясновидство” растеше и ставаше плашеща...

* * *

На другата сутрин недоспалият лирически герой, влачейки се към работното си място, решително се спря пред павилиончето за вестници и тържествено посочи към новите броеве на два от „жълтите”. Като всяко човешко същество, и той искаше да знае какво ще включва известна част от бъдещето предварително!