Забравих си портфейла. В супермаркета. Снощи! С всичките му там 6 кредитни карти, шофьорска книжка, имиграционни документи, картата, която отваря вратата в офиса и цели $4 в брой.

Усетих се чак сутринта, когато тръгнах от къщи за работа и по навик се попипах по вътрешния джоб и установих, че портфейлът ми не е там. “Нищо” - казах си, - “сигурно е на масичката в кухнята, до телефона”. Но не беше там. Не беше и на бюрото в офиса. Замислих се кога гореспоменатата вещ е била за последно в ръцете ми и се сетих - когато минавах през self-checkout в супермаркета снощи след работа, понеже трябваше да купя хляб. И след това нямам спомени да съм държал портфейла си.

Явно съм живял много време в Щатите и мозъкът ми вече е промит… Изобщо не се спуснах към телефона да звъня до банките, от които имам кредитни карти, и да ги анулирам. Напълно спокойно се качих в колата и тръгнах към супермаркета, защото знаех, че портфейлът ми е някъде там. “Някой го е намерил и го е предал - или надзирателката на касите на самообслужване, или някой от другите клиенти. Няма друг вариант!”

В супера попитах първо жената пред касите дали знае нещо за съдбата на моя портфейл. Тя ме отпрати да попитам на гишето Клиентско Обслужване, което се падаше точно зад нея. Жената на гишето погледна в едно чекмедже и явно се изненада, когато извади моя портфейл отвътре - каза ми, че процедурата им в такива случаи е да се обадят на селската полиция и да предадат портфейла на тях. “Съжалявам, сър, колежката явно не е била запозната с този процес. Бихте ли ми казали как се казвате, къде живеете и кога сте роден, моля?” След като й съобщих данните и сравни лицето ми с това на снимката на шофьорската книжка, жената ми подаде портфейла с допълнението: “Нито съм гледала какво има вътре, нито знам… Проверете си всичко, моля.” Така и направих, но около два часа по-късно. Всичко си е на място.

Няма да кажа, че сега съм по-спокоен, защото никога не можах да се разтревожа, че е било възможно да се случи нещо друго! Човек свиква с генералното мислене на хората около себе си и знае, че може да разчита на тях - може би и защото ако аз намеря нечий портфейл, ще го предам където трябва, и няма да си подкопавам съвестта заради няколко долара в брой или заради възможността да трупна пари на нечия чужда кредитна карта. И понеже всички ние - човеците - съставляваме обществото, в което живеем (и това не е някакво имагинерно и безотговорно понятие), на някои места в този свят е по-лесно човек да не се тревожи за такива всекидневни дреболии.

А аз ще гледам следващия път да съм по-внимателен с това къде си оставям портфейла…


http://www.georgievi.com/blog/

 

Тази статия е под лиценз Creative Commons 2.0.