Гошко, къде си?
Къде скриваш се сега? Още ли зад секцията свиваш се денем, а нощем нежно шумолиш по вестници и книги... Още ли снасяш яйцата си в саксията или пътешестваш из канализацията...
Липсваш ми. Как си живеехме някога в блок 4?б, стая ?0?*, а? Славни времена, четири години с теб деляхме тази килия сакрална. Да, знам, че ти не бе един - ти бе събирателният образ на всички гадинки, които изхранвах волю или не. Всички ви наричах Гошко, така и така не ви различавах кои към кой пол се числите. Само големината ви бе известен индикатор, но е всеизвестна обратната зависимост на големината на една гадинка с дължината на живота й. Забележителността е наказуема в студентскоградската джунгла.
Сега живея на квартира, Гошко. И ми е чисто. Да, приятно е, свикнах и с това. Имам си стая, даже легло само за мене си, ама наистина само за мен, без среднощни бездомници и приятелка на приятелката на съквартиранта или по-лошо, третия му братовчед по съребрена линия, дошъл за трашконцерта. Но пак нещо, нещо малко липсва и това си ти, Гошко, вечното ми второ Аз, което никога не ме остави, ни в добрите (трезвите), ни в лошите (останалите) времена.
Помниш ли? Сядах ли да ям, ти идваше. Размърдваше антенки от някой край на масата, гледаше ме нежно и знаеше, че все някоя трошица ще падне за твоята трапеза. Е, понякога отгоре ти падаше чехъл, но аз знаех, че ти си безсмъртен и скоро пак ще се покажеш от някоя сянка.
Извинявай за неколкократните геноциди. Предупреждавах те за гостите и приятелите ти, вие просто ставахте твърде шумни и нахални. Поне ги погребвах наедно, знаеш, в торбичката на прахосмукачката и оттам навън при боклука, тяхната изконна Валхала.
Помниш ли Светли? Той те харесваше, никога не вдигаше ръка (чехъл, вестник) срещу ти, а напротив, ласкаво те изпровождаше към по-скришните места.
Сигурно сме спали много пъти с теб. Слава Богу, не помня тези момента, но съм наясно с тази неизбежност. Така е укрепвала връзката ни.
Ти ми помагаше да отсея момичетата, помниш ли? Която успееше да преодолее автоматичните си рефлекси към присъствието ти, значи бе момиче на място. Е, малцина от тях успяха. Хвала им. Сигурно и при тях си се разселил вече, познавам те, обичаш да скиториш, макар и никога да не напускаш място, където си стъпил веч.
Та това е, Гошко. Не можахме да се сбогуваме, беше се скрил, вероятно за да не видя сълзите ти. Не тъжи. Знам, че в стаята сега има други. Радвай тях. Но пази се от радостта им, че те виждат, знаеш, тя може да е убийствено голяма за теб.
Аз... ще се справя. По-добре не идвай тук. Няма да понеса да се срещнем отново, ще си спомня старите времена и ще ме боли.
Не идвай, Гошко. Остани само в спомените ми...
*Скривам координатите, да не хвана да се върна там някой пагубен ден...
Blajev
на 18.03.2009 в 21:25:14 #22Съжалявам, и аз може би не биваше да пиша такива неща. Все пак ако нямаше спорове, нямаше да бъде интересно.
kokoboi
на 18.03.2009 в 19:08:48 #21skota може малко да е попрекалил , но чак да му цензурирате мнението къде отиде свободата на словото ?
skota
на 18.03.2009 в 11:16:43 #20Блажев, ти нали си чувал за плурализъм? Ти си мислиш че си написал нещо весело, но за други е просто тъпо. Това не ти дава право да обиждаш на крайни квартали, скрити профили и т.н. Аз не се крия от никого, ако искаш да си разрешим спора в триизмерната реалност, пиши ми и ще се разберем за среща. Ще трябва обаче да се поразходиш до центъра, живея срещу НДК. Както знаеш, кореняците софиянци са главно в центъра, по крайните квартали са навлеци като теб. А иначе, продължавам да си поддържам тезата - написаното от теб е абсолютна хуйня, чувството ти за хумор е плоско, но за това не мога да ти се сърдя - това чувство или го имаш, или го нямаш, сравненията ти са непохватни, тезите ти се повтарят, не казваш нищо интересно. - Скучновато и клисаво, като престояла боза на топло. - Непотребно и незапомнящо се, като настъпано от грайфер на автомобил изсъхнало кравешко изпражнение в канавката на междуселски път - Глуповато, като погледа на човек, който се мъчи да ака, седнал на тоалетната чиния, а ти в този момент погрешка внезапно отвориш вратата на тоалетната. Искаш ли още метафори?
Blajev
на 18.03.2009 в 08:40:42 #19Виж сега, започнал съм работа още първия ми месец в София и решението ми да живея на общежитие си е изцяло мое, доколкото ми позволи безпроблемно да завърша бакалавърска степен. Понастоящем съм магистър, работя на далеч по-платено място и съответно веднага напуснах общежитието и живея в прекрасен апартамент. Митовете за мизерията на общежията са факт, но си е въпрос на избор, в моята стая се чистеше и беше доста нормално, макар и наличието на Гошковци да е неизбежно, но и в повечето други квартали на София е абсолютно същото положение. А за куцото и сакатото - студент, иска ми се да ти опонирам. Но не мога, за съжаление. Поне има някаква градация на опциите за учене. Нека не превръщаме това място в бойно поле за спорове. Просто написах нещо смешно за няколко минутки и се получи нещо забавно. Уважавам чуждото мнение, стига да не стига до просташки цинизми.
kokoboi
на 18.03.2009 в 03:19:47 #18виж сега мойто момче, идваш в софия без 5лв в джоба... искаш да учиш - добре , но неможеш да си позволиш нормална квартира - мизерник си, какво правим тогава ??? - просто е ! отиваш в тези общежития и живееш като клошар - сам си го избрал този начин на живот. неможеш да очакваш нещо хубаво освен лайна от тази лайняна държава, ДОРИ И ДА СИ СТУДЕНТ( не забравяй, че сега куцо и сакато студент става, така че не си заслужил нищо, нито си нещо повече )
Blajev
на 17.03.2009 в 19:07:59 #17Хей, страхотни сладури коментират тук. Да ви имам речника и ксенофобията, "софиянците". Само не разбирам защо всички смелчаци сте със скрити данни на профилите. За разлика от вас, анонимното столично присъствие от крайните квартали, ние не се срамуваме кои сме и откъде идваме. Затова блогът ми е подписан и не съм се скрил зад оригинален ник от типа на "kokoboi" и "skota".
skota
на 17.03.2009 в 12:40:35 #16Писанието е пълна хуйня. Ако беше на хартиен носител, единствената полза от него щеше да е да забърше някой изцапан селски гъз в някое от въпросните общежития.
Kотарака
на 16.03.2009 в 09:08:40 #15тая тематика се интерпретира вече няколко пъти, но май тоя е най-добре написания!
синьо знаме ще гори
на 15.03.2009 в 13:21:38 #14не се възгордявай, на никого не му е харесало.
Blajev
на 14.03.2009 в 23:10:07 #13Вижте отговора на Гошко на www.blajev.blogspot.com !!! Благодаря на всички за изказаните мнения, радвам се, писанието ви е харесало!
kokoboi
на 14.03.2009 в 11:34:26 #12Мизерни студенти - нищо не заслужавате
Pikasso
на 13.03.2009 в 16:59:37 #11хаха аз пък си имах другар Пешо, една муха която обитаваше квартирата 1 година, нооо накрая изчесна, сля се с буквите на весника
Uau
на 13.03.2009 в 03:42:40 #10Защо точно Гошко?
astral-projection
на 12.03.2009 в 21:14:51 #9хахаха
ахl_rоsе
на 12.03.2009 в 19:53:45 #8Хе, че то студент без хлебарки в стаята - студент ли е?
neznae6t
на 12.03.2009 в 19:29:38 #7Готино! Поздрави и наздраве на настоящите и бивши обитатели на 42Б! А, и ако Катето е домакинка още, да я нацелувате от мене.
maxu
на 12.03.2009 в 18:35:21 #6Селяни, Вие сте "гошковци" за нас - вървете си по родните места или си стойте в Студград излоирани! Може да избягате от селото но селото от вас не!
velitoooo
на 12.03.2009 в 14:53:48 #5йеееее симпатично разказче много ми хареса Поздравления!!!!!!
Bender
на 12.03.2009 в 14:05:35 #4Славни бяха студентските времена, еееееййй
boris
на 12.03.2009 в 13:27:14 #3Лелее това беше яко, просълзих се даже. Чесно да ви кажа в пети курс не бях дигнал чехъл май нито веднъж. До толкова бях свикнал. И наистина когато се издава стая те разбираха. Не знам как го правиха но те наистина изчезваха предишният ден преди всички да си отидат. Просто стаята е полна със сакове, леглата са вече с голи дюшеци и тах ги няма. Ех, гошковците, ех студентски град, еех славни времена бяха!