Шумни времена настанаха.

Спомняте ли си как само преди няколко години плащахме по лев, лев и нещо на минута? И тогава не си и помисляхме за пространни разговори, а пишехе, ли пишехме есемеси. А обажданията бяха за наистина смислени неща.

Друго време настана. Разговорите станаха евтини, безброй промоции, групи приятели и други такива осигуриха възможност, ако не с всички, то поне с немалко близки хора да говориш на символични цени. Затова и по улиците, в рейсовете, в колите, колкото и да е незаконно последното, всички са хванали телефоните и обсъждат теми в диапазона от турски сериал или тъпоумно риалити до операцията на някой близък. Не, и аз не правя изключение от общата маса, имам си "Loop" и чинно си изговарям всичките 500 минути месечно, че и отгоре.

Но има едно място, където се дразня на ползването на телефона. У дома.

(Харесвам театрите. Откакто заглушават телефоните, те станаха едно от най-привлекателните места за мен.)

Иска ми се и в домовете да е така. Да има джиесем изолация. Да могат да се водят разговори единствено на терасата. Или в коридорите. Пък може и в тоалетната, знам, че някои обичат и там да са в разговор, необяснимо за мен.

Знам, че съм краен. Но представете си обстановката. Вечер е. Стаята е потънала в сумрак, разрязван само със сноп светлина от малка нощна лампа. По стените книгите стегнато са наредени като на парад. Компютърът е с изгасен монитор и приглушено свири Годсмак. Чета. И изведнъж телефонът ми звъни. Вярно, няма ги вече соцстърженията, които превръщаха домашните телефони в съвършените будители. Но и леката мелодия на Рейнбоу не омаловажава факта, че съм откъснат от книгата ми. И не че има нещо важно - просто етикецията на евтините разговори изисква да се чуваме често. Дори и да няма какво да си кажем.

А когато други хора говорят около вас? И то не за нещо важно - просто си говорят, колкото "да се чуем", сякаш няма днес-утре да се видим. Няма спасение от лекотата на комуникацията.

Преди седмица-две писах за една книга на Рюдигер Сафрански. Там се казваше, че в по-раншни времена само прислугата е трябвало да е на линия винаги. Сега с модерните средства за комуникация всички сме се превърнали във взаимни слуги. И това не вярвам да харесва наистина някому, който е надминал 16 години.

Дявол да го вземе, искам си кътче от тишина. В което да не ме намират, за да ме питат как съм и какво съм правил днес. Искам да не слушам другите - техните разговори още по-малко ме интересуват.

Моля за тишина.

 

http://blajev.blogspot.com/