Бърбораната - тя е като пионерче с вечно вдигната ръка, тя разбира от всичко, взима отношение по всичко и се изказва по всеки въпрос, най-вече когато въпрос липсва, неясен енергиен източник подържа този изключително мощен мотор за приказки, като навита пружина е, няма мозък способен да усвои подобна информация, самата тя, ако мисли над всичко което изрича трябва да е с черепна кутия равна по площ на територията на Балканския полуостров, а ако информативния поток беше материален за две секунди и четиридесет стотни би отнесъл град като Париж, без да има никакъв остатък от цивилизация след бедствието.

Дори да не е сядала зад волан знае по-добре от Ники Лауда как се шофира, на сто и осемнадесет езика може да нагруби вулгарно, твърде изтънчена е да го направи, но това не й пречи да се похвали, като опише тъй обстоятелствено и детайлно всяка вечер в която е прибавяла новият елемент към своите познания по тази форма на общуване, че събеседника й наум, макар и на не толкова езика може да изрече малко повече от сто и осемнадесет вулгарни грубости и да се засрами от себе си, защото вече тя му говори за класиката в поезията, естетиката в античния свят, за холестерола в сандвича и вредата от излишните приказки за дейни натури като нея.

Мъжът до нея най-вероятно изпитва желание да я цапне през устата, но е толкова вбесен, че му се струва твърде лишен от агресия подобен акт, дори ръката му да е колкото стрела на багер и за да запуши устата й, понеже не разполага с два тона и половина бетон да залее този словесен вулкан, а при разрушителните мисли които преминават през главата му не би се поколебал да натисне бутона на ядрената гибел за земята, но тя не спира да говори и той вече е вън от кожата си, от яд довел го до лудост, запушва с устни устните й, впива ги в най-страстна целувка, само и само, за да млъкне и да спаси живота на планетата. И понеже е млъкнала за малко, довежда го до радостна екзалтация, а тя от своя страна до дива любовна възбуда. Кратко трае рая, а после пак започва бърборенето.


Злъчната - ама как се надсмива, сърцето му къса, ровичка до бъбреците му, костния мозък със сламка изпива. Не, тя изобщо не е зла, просто така и се харесва. Странно чувство за хумор. Ще го накара да се чувства виновен, че е отворил очи. В настроение ли е, ще го накара да се обвинява, че е сънувал нещо което не е сънувал. Тя се шегува, нищо лошо, като дете е, но той е виновен и за това, че от шегите й му става тежко, но липсата му на чувство за хумор, прави тъй, че на нея да й стане тежко, хваща се на играта му, разпарцалява го набързо, ей така, заради спорта. Когато го размаже с думи по стените, по пода, в банята и по хладилника и домилява. Събира го в шепички, извайва го отново, като рисува глупавата му усмивка, по-глупава отколкото е била преди тоталната му екзекуция и гальовно го люби, защото в крайна сметка миличък й е, а и трябва да си го остави малко за тормозене и утре.


Наивницата - как да й каже, че кварталното магаре не е никакъв симпатяга и изобщо не е душа човек, а е генетичен експеримент във военна лаборатория! Как да й каже, че онази нейната приятелка ще й върне в следващ живот парите и е много малко вероятно да е нейната истинска съученичка за която се представя, само, че с пластична операция, сменен паспорт и изкуствени бръчки! Как да й каже, че онова писмо което разпространява си е истински СПАМ и не носи неочаквано щастие! Как да й каже: „Заблуждаваш се!" , когато тя му казва: „Разпространих писмото и то ме срещна с моя ангел, ти си ангел, нали?". Реве му се, но какво му остава освен да се държи като ангел и да я пази доколкото е възможно, макар и себе си, до този момент да му е било трудно да пази. Чувства ръката си като крило когато я спуска над раменете й, а вътрешно се разкъсва от сълзи и смях, и едва успява да се овладее, с цената на това, че губи здравия си разсъдък и за кратко поне се чувства ангел. Не, че не е приятно, но не е очаквал такава глупост от себе си.


Недоверчивата - хоби й е изглежда. В миналият си живот е била агент на Гестапо, кръстосаните разпити и идат от душа. Прибрал се е точно на часа, което й изглежда доста съмнително. Няма ли светофар който да го забави, няма ли приятел който да го заговори или куче което е излязло на пътя и е последвала верижна катастрофа която да блокира цялото движение. При тази лудница която е настъпила е доста съмнително да няма някаква неприятност по пътя. Твърде добре изглежда за да е истина, че се е прибрал точно на време. И не се ли заглежда по жени? А по мъже? Показва нормални, че дори над нормалните сексуални способности, как така ще е толкова влюбен в нея.

То хубаво, хубаво, ама живота да не е розов роман. И не изглежда лицемерен? Това пък е още по-съмнително. Какво може да означава, не е наясно, но се опитва да разбере. И има отговор на всеки въпрос и не се обърква. И изглежда искрен, твърде искрен. Ах, колко е съмнително това. Но защо се кикоти. Казва, че го е избил истеричен смях. Той подиграва ли се? Знаеше, че има нещо. Значи изглежда толкова идеален само за да я накара да го разпитва, а после да й се подиграва. Сърдита му е. Казва му го. Умилква й се. Подмазвач такъв! Казва му, махай се, а той продължава да нахалства. Май й е приятно.


Трудната за разбиране - признава си го, но иска да я разбере, казва му, че не прави усилия, когато прави, когато се откаже и си признае, че не може и харесва, до момента в който се нуждае от повече разбиране, тогава навежда глава, тъжни приказки започва да нарежда, сивота се стели, хлад под кожата плъзва, отчаяние изпълва стаята. Животът сякаш свършва, а в тези мигове, тялото иска повече от всякога да изживее най-красивото и щастливото и отчаяно се любят, като за последно. Хубаво е, но все пак си е трудна за разбиране.


Плачевната - все й се случват неприятности. Ще си навехне крака, ще се наложи да го гали и да си припомни, че дълго време не го е докосвал. Ще й влезе нещо в окото, за да го извади ще приближи лице до нейното и ще си припомни онзи дъх, който го подлуди при първата им среща. Ще се повреди колата им по пътя, а пътната помощ ще се забави и докато чакат под дъба


Любопитната - за разлика от недоверчивата съмненията й са винаги основателни, тя знае кога крие нещо, често е искал просто да й го спести, но ако недоверчивата в предишния си живот е била служител на Гестапо, тази е била някой от агентите на Торкемада, има вграден детектор на лъжата, ще научи, точно когато той най-малко желае, тя да научи. Без да го е доближила все едно е прочела свитата на осем квитанция между документите му в задния джоб, наднича в съня му, по едно промърморване в банята знае как е протекъл неприятния разговор в службата или как секси колежката му с алената рокля се е притиснала в него в асансьора. Най-неприятното е, че макар да знае подробностите ще го накара да ги разкаже отново, а после ще пита за още, докато накрая сам открие за себе си, подробности на които не е обърнал внимание. Но понеже няма тайни от нея, не е тайна за нея, че дори когато си мисли, че я лъже, че я обича, всъщност я обича далеч повече отколкото сам предполага.


Чудя се само, как така умело си ги съчетала, всички тези досадници в себе си, че ме привличат. Неустоимо привличат.

ibox.bg/users/cefules