Негово Величество телепорта:

Че кой не си мечтае за това? Ако в момента вместо на работното си място бях в Хонолулу, изобщо нямаше да ми е зле. Честно ви казвам.

Освен това, многото „там”, на които искам или трябва да бъда, просто налагат съществуването на телепорт.

Светът е малък, когато засичаш на най-невероятни места хора, които изобщо не искаш да срещаш и твърде голям, когато искам да отскоча до Индия. И в двата случая телепорт си трябва.

 

PC, директно изкарващ мислите ми на Word файл:

За това и очите ми, и облъчения ми мозък си мечтаят. Толкова часове прекарвам забита пред монитора, че вече ми се струва неразделна част от пейзажа ми.

Искам някакво чипче, вградено в мозъка, което да хваща всяка моя мисъл или идея. И да няма нужда от редакция - просто ей така да си се излива в текстови файлове. Ех, тогава би било прекрасно.


СОТ телефон:

ТЪТЪТЪТЪЪТЪ: „Внимание, вашият СОТ оператор ви предупреждава, че вие не искате да приемате този разговор от непознат номер, понеже:

- той е от бившия ви, който иска да се съберете. Казва, че е осъзнал колко сте супер, хипер, мега прекрасна личност. Така каза и предния път, преди да ви разкаже играта. Но понеже вече сте вдигнали, от учтивост слушате словесния бълвоч от комплименти, разкаяния и лъжливи обещания. Кому е нужно това?

- той е от някой, който ще ви отправи съвсем невинно предложение да се видите за едно питие. Не му вярвайте. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Просто нямаше да вдигнете и да си спестите да направите някоя глупост.

- той е от някой адски досаден познат, на който заради политиката си на добродушие не може да откажете среща. След това върху вас се изсипват: раздялата с приятелката му, уволнението, безпаричието, кокошия трън на леля му, въобще - ред сълзи, ред сополи и истории колко е УЖАСЕН живота. Сякаш не ви стигат вашите проблеми. Айде стига вече! А колко по-хубаво би било в момента да сте в някой пъб с позитивните прекрасни приятели,а? Е, сори, да не си вдигал.

ТЪТЪТЪТЪТЪТЪ: „Внимание, никога не знаете кога телефонният разговор може да ви накара страстно да желаете да запратите мобилния си в ада на всички телефони”.

 

Несекващи банкомати, които винаги дават банкноти:

Нещо като: „И потече от чешмите масло и мед”. Имах предвид безплатно, разбира се.

 

Часовник, който да връща времето назад:

Неслучайно толкова хора са го възпели, страдали са по „загубеното” такова, радвали са се на споделеното... и въобще, времето си е важна част от живота.

Разбира се, и на мен като на повечето хора то не ми стига да направя всичко, което искам. Но не от това се оплаквам толкова.

Друго ме мъчи. Откровено казано, съм имала разни словесни, действени и прочие изцепки, след които съм изпадала в типичната ситуация: „Ако срещна този човек, ще изкопая дупка и ще си навра главата в нея”. Е, в такива ситуации и емигрирането сигурно помага, но с часовник би било по-лесно все пак.

 

Отварачка за черепни кутии:

При все краткия си, но наситен житейски опит, все още има хора, които ме втрещяват. Такива, които сменят настроенията си със скорост, на която и светлината може да завиди. Тези, които променят отношението си към теб от вулканично до 2899 градуса под нулата... и това защото си имала неблагоразумието да попиташ какво са искали да ти кажат, като са мълчали като пълни ръбове.

Ох, само да ми падне такава отварачка, ще си отмъстя за всички безсънни нощи и изтерзани дни.

 

Happy end-a:

Аз твърдо вярвам в него и съм убедена, че се случва и в живота. Но ако го измислят под форма на джаджа, би било интересно.

Е, как да не завиди човек на инспектор Гаджет?