Да се говори, че жените са "трудноразгадаемият", "объркан" и "колеблив" пол... просто ми се вижда неразумно.

Аз като една отявлена представителка на тази биологична единица искам пък да ви контрирам - вярвайте ми, 100 000 пъти по-трудноразбиреами сте от нас!

Та след няколко таро сеанса, метане на леща, цъкане с език и умно поклащане на главата, викам - я да си го давам, както аз си знам: удри направо (ако беше мъжът на майка ми, би казал: "Като Русия по Грузия, моето момиче"). Затова моля всички мили представители на противоположния пол да ми отговорят на няколко елементарни въпроса:

1) Вие наистина ли сте по-нерешителни и страхливи от нас?: Ха, де! Случвало ми се е мъж да ми каже (с резонно закъснение, разбира се): "Аз толкова те харесвам, но се страхувах да ти призная". Евала! Сливи ли има в устата досега, що ли? Вярно, много съм страшна. Почти като Синята брада - разфасовам трупове на всички възлюбени. Но след като съм била мила, прекарвала съм си времето с теб, показвала съм еднозначно, че не си ми безразличен... Къде спа ти, бре пиле шарено??? И какво значи, че хем съм ти "жената-мечта", хем не можеш да се престрашиш дори да ми обелиш дума? Не съм агресивна, но пък и тази нерешителност ме дразни много. Ех, къде остана доброто старо време "за косата и в пещерата". Понеже аз няма да те ловувам, so sorry.

Академичен извод: Нарушената комуникация, прекаленото моткане могат да доведат до трайно увреждане на отношенията между комуникатор и реципиент. Накратко - да си си казал. Повтарям за хиляден път: мисли не чета.

Въпрос: Защо бе, пичове? Толкова ли е сложно да се каже: "Мацка, харесвам те"???

2) Това Его в злато ли го мерите?: Точно тази вечер един приятел ме светна как ме е възприел на първата ни среща. Не ме разбирайте погрешно, никой от нас не е имал любовни намерения. Но понеже е истински загрижен и открит колкото мен, ми каза:  "Миии, Джули, то и аз като те видях как се смееш, с колко хора разговаряш, как танцуваш и си казах - тази никога няма да ми обърне внимание. Попитах се аз какво правя там и къде съм в схемата. За да те хареса някой, трябва да си превъзмогне комплекса, че не е възможно ти да го харесаш. На теб ти трябва някой специален".  Разби ме! Чакай сега...

Аз съм си това, което съм. Ако някой има проблем със смилането му - кофти наистина. От друга страна, когато харесвам някой - казвам го в прав текст и съм напълно искрена! В схемата за мен няма по-важно нещо от любим човек в крайна сметка. Ок, искам да сме си личности и двамата, но ако съм си паднала по някой - какво има да му умува повече?

Академичен извод: Реципиентите от мъжки пол имат нужда да бъдат обгрижвани, ласкани и да се затвърждава психически стабилността на физическите им и емоционални параметри.

Въпрос: Наистина ли не схващате, че щом си с някой, значи искаш нещо/ мечтаеш/ харесваш го...? А моето его да не мислиш, че си фотосинтезира? Разказал си ми играта от чудене. Сега какво искаш? Клетвена декларация, че ти си пич ли?

3) Защо толкова се водите от максимата "прекалено хубаво не е на хубаво"? Тук се смея през сълзи! Понеже са ме отсвирвали с "не може да е истина". Яко, а? Хем не мрънкаш, хем те харесват, хем па и с деца се разбираш... Не, не. Не става така. Тоест, по законите на мъжката логика трябва да си или "тъпа/зла/досадна и лицеприятна", или "смеем се/говорим/гледаме мач и с вид на настъпена обувка". А сега, де! А ако прибавим и щипка загриженост и планове за бъдещето... Леле, направо към гробищата!

Отново същият познат ми каза: "Това, че си толкова позитивна и бла-бла трябва да се компенсира с нещо. Затова свиквай - мъжете нямат смелост да са с теб". Един вид - плащам си за това, което се опитвам да бъда. Подлежа на такса "вярвам в семплите, искрени и топли отношения". Шанс:)

Академичен извод: Представителките на женския пол не би трябвало да носят дърва, да са мили и да прощават. Те трябва постоянно да имат претенции и изисквания, да правят човека до тях на луд, задължително да се цупят и да постулират, че щом са си отворили краката, отсрещната страна им е длъжна во веки веков!

Въпрос: Трябва ли да се държиш като кучка с някой, за да реши, че те обича? Стигааа! Аз пък не искам.

4) Защо трябва да ви предизивкват постоянно?: Да се разберем - аз също имам нужда от достоен опонент. Тоест, ако някой не ме предизвиква интелектуално и емоционално (дори да ме ядосва понякога), май няма да издържа. Но все пак играта с "хвани ме, ако можеш" в един момент не е необходима. Според мен поне. Много е шит да ти правят постановки, особено когато си изморен. А то в 21 век не е като да кажеш, че няма от какво да сме извън кондиция нон стоп.

Академичен извод: Хомо сапиенс в средата на "новото ни време" е твърде бързащ, лутащ се, припрян. Психическите разстройства и болестите на нервна почва зачестяват все повече...

Въпрос: Затова не може ли просто да се лекуваме с опростяване на "играта", прегръдка и едно семпло: "Обичам те"? Трябва ли нон стоп да си ги мерим?

5) Защо държите на драмата?: Леле, после жените обичали сапунки. Мммне. В редица случаи мъже са ми правили такива сцени, че Освалдо, Мосвалдо - да ядат пасти, бахур и баници. Обикновено е по схемата "Правя всичко, за да те загубя - После страдам тихо, че така и стана - Накрая се явявам като герой на Шекспир... и оттам - мазало, братче". Еми, ок.

Академичен извод: Мъжете имат не по-малка нужда от наситена драма в живота си. Тези представители на фауната освен това умеят сами да си я осигуряват... Екстра качествено!

Въпрос (ще се опитам да е много семпъл): Защо да сме нещастни, когато можем да бъдем щастливи?

6) Защо си мислите, че трябва задължително да покриете някакви очаквания?: Нееее! Не го разбирам! Аз всъщност имам много прости критерии и очаквания към един мъж: в началото да ми каже, че иска да опита с мен; да може да вземе решение за това... и после - каквото стане. Като започнат да ми се извиняват за какво ли не, ми става адски идиотско. Никой не е перфектен, всеки прави какви ли не неща. Щом съм с таб, преценила съм си. Не съм дебил, не трябва да се поставя под съмнение и добрия ми вкус:)

Академичен извод: Мъжете са по-несигурният в себе си пол.

Въпрос: Какво още да направя по въпроса?

7) Защо никога не се извинявате за каквото трябва?: Oh my. Разкаяния съм чувала за това, че Витоша стои малко наляво, че озоновият слой си таковал таковата, че... абе, за всичко. Неслучайно пазя два sms-а като графит на стената на мъжкото признание. Гласят: "Izvinqvai za sno6ti" и "Izvinqvai za vsi4ko...". Умилително, а? Обаче да се сети някой да ти се извини, че те е мотал месеци наред, разплакал те е безобразно, изневерил ти е... Няма и няма. Е, ок. Аз като сгафя, знам точно за какво е. И предпочитам да го кажа в прав текст. "Мили, сори, че се напих и ти се издрайфах в кецовете", "Като ти казах, че си пълна свиня, не бях съвсем права", "Извинявай, че ти изхвърлих багажа". Толкова е простичко. Правиш глупост под афект и после, ако искаш нещата пак да се оправят, назоваваш точната причина, поемаш си последствията и не оставяш човека да се чуди. Обаче да се извиняваш за "всичко"??? Безумно е!

Академичен извод: Индивидите смятат, че актът на извинение и самопорицание заличава последствията от действията им (де да беше така).

Въпрос: Не може ли да не създавате толкова поводи за "извинения"? Или поне като се опре дотам, да имате доблестта да си го кажете направо?

8) Вярвате ли наистина, че размерът има значение?: Е, аз да ви кажа - ИМА! Само дето не размерът на ..., а на егото. Най-много мразя мъже, на които им започва (на думи особено) от голям та до гигантски. Браво! Герой! Защо си мислиш, че това може да задоволи някоя жена? В аспекта на мъжкото его съм забелязала, че мъже, които постоянно повтарят "и моя", са супер неуверени. Повярвайте ми, оргазъм доставя увереният мъж. Защо ли? Ами, достатъчно е наясно, че физическото си е бла-бла. Че жените имат най-вече нужда от внимание. Съответно той се държи с тялото като със скъпа вещ, говори ти, умее да е търпелив и внимателен. А после да е от "тихите води", които се оказват "най-дълбоки". Тоест, без значение какъв е размерът, ако успееш да накараш една жена да се почувства желана и харесвана - ок си. Ако си от тези с "мноооого големите" - sorry, dude. Като спреш да обичаш толкова себе си, може да се пробваме да обичаш и мен малко.

Академичен извод: В някои случаи на коитус размерът има значение. В крайна сметка обаче е най-важна менталната настройка на партньорката, така че галене, шепнене и други жестове на внимание биха й доставили удоволствие.

Въпрос: Защо вместо да се взирате в сантиметрите, не вземете да се фокусирате върху това как да накарате жената да се чувства като lady? Не би било лошо, все пак:)

9) Като кажете "някой ден ще се оженя за теб", вярвате ли си?: Честно, ако имах толкова брака, колкото пъти съм го чувала... ехее, ще съм грабнала някой рекорд на Гинес. То няма лошо, мило е. Но "някой ден" нещо не ми се вързва особено. Няма такова времево понятие, слънце на слънцата. И аз като порасна ще стана балерина, ядрен физик и посланик на добра воля... Ама някой ден. Бре, какъв е този филм? Или искаш да си с мен, или не. Или пробваме, или не. Позиция stand by нещо не ме влече като идея.

Академичен извод: По последни сведения, базирани на анкети, изследване на общественото мнение и лични наблюдения - дааа, на един мъж трябва да му се дърпаш. Е, мерси!

Въпрос: А ако кажа: "Ок, айде след месец в гражданското", какво правим???

10) Отказах ли ви?: Хахаха...

Затова - да не чувам повече обяснения. На теория е лесно, на практика още по, но докато се стигне дотам... ехееее.

Търси се човек, на който да му стиска достатъчно:Р

 

http://julllinkata.blog.bg/