Както казва Уилям Бенсън, “Европа е изградена върху обещанието за свободно придвижване на хора, стоки и капитали. Америка - върху обещанието за евтин бензин”. Повече от всичко, което разделя двата континента - като начин на живот и прилежащата му култура - е вродената способност на всеки американец да си купи голяма кола и да я напълни почти безплатно с бензин. Напоследък обаче става съвсем ясно, че купонът е на приключване (всички бири са изпити, бутилките водка са празни, а някакъв размазан тип лежи в ъгъла на стаята и лакомо нагъва оная бутилка евтино вино, за която никой не вярваше, че става за пиене).

Петролът поскъпва всеки ден и с много, защото човечеството вече е преработило по-голямата част от него в растеж, цивилизация и замърсяване. И защото на китайците им омръзна да произвеждат евтини стоки за Запада и сега искат да отварят свои заводи, карат повече коли и завладяват света. Бензинът е два пъти по-евтин в Америка, но и поне десет пъти по жизнеобразуващ, отколкото в Европа. В Европа има квартални супермаркети, градски транспорт и тротоари, т.е. лесно се оцелява без кола. В по-голямата част от Америка човек не може да си набави дори храна, ако няма някакво возило.

Този континент е просторен и голямата част от населението живее в големи еднофамилни къщи. До моловете, училищата и до работа местните стигат с големите си бензиноядни коли. Размерът е донякъде разбираем: ако прекарваш по два-три часа на ден седнал в някаква метална кутия, би искал тая кутия да е поне донякъде удобна и сигурна. А тъй като продажбите на автомобили винаги са били добри, индустрията не е намирала за нужно да произвежда икономични коли – сякаш петролът никога няма да свърши. Струва си да се помисли върху тази наркотична зависимост от фосилни горива и нейните последствия.

Животът на колела може да обясни много неща: средният американец е дружелюбен с непознатите, но трудно създава дългогодишни приятелства. От местенето от град на град и от многочасовото ежедневно шофиране не остава много време за последователен социален живот. Това е и едно обяснение защо чужденците в Америка да са така лесно приемани. Средният американец просто няма достатъчно свои за да дели света на свои и чужди.

Животът на колела е причина и следствие от крайния индивидуализъм. Местните не очакват от градската управа да се погрижи за придвижването им– те държат да могат самостоятелно по всяко време да отидат навсякъде. В името на тази основна американска свобода децата получават право да шофират на шестнайсет. Независимостта и мобилността формират култура, която в името на успеха и кариерата очаква човек с лекота да зарязва всичко зад себе си и да хваща пътя. Това създава бляскави успехи и самота.

Бензинът е три пъти по-скъп отколкото преди шест години и изведнъж фактът, че най-близкият зарзаватчия е на дванайсет километра, а къщата на родителите ти - на три хиляди, става особено болезнен. Излиза, че Америка е построена на основите на едно нереалистично обещание и в следващите десетилетия ще трябва да се приспособи към един по-различен живот и да стане по-малко мобилна и по-социална. Вероятно и още по-странна.

Холивуд ще открие красотата на малкия автомобил. До няколко години филмите ще са пълни със smart-ове и toyota prius, зеленото ще излезе на мода и ще помете, поне сред младите и прогресивните, култа към SUV-тата. Америка вероятно ще открие градския транспорт по свой, уникален начин. Десет години по-късно за него ще се говори като за основна традиционна ценност. Наченките са налице: все повече компании превозват служителите си до работа с автобуси. Въпреки че при тази схема смесването на хора е все още ограничено, все пак е крачка към по-социално съществуване. По път човек може да срещне хора, с които не работи, да чуе нечия история, да прочете книга. Все неща, които разширяват кръгозора и които карането не позволява.

Америка неизбежно ще открие и по-уседналия начин на живот. Повече студенти ще учат близо до родните си места, повече хора ще работят близо до дома си. Дали това ще направи американците по-затворени или по-нетолерантни, не е ясно, но най-вероятно ще им помогне да създават дълготрайни контакти. Никой не знае как би изглеждал уседналият американски живот, но смея да предполагам че – метафорично казано - ще се произвежда от големи корпорации и ще идва в опаковки по двайсет и четири парчета заедно с брошура, описваща евентуалните му вреди.

Краят на евтината енергия ще сложи и край на тийнейджърските години на американската цивилизация. След време на бурен растеж, леко презрение към по-старите култури и настойчиви, често агресивни (и успешни) опити да промени останалия свят, Америка ще трябва да се промени. Дали ще се отдаде на собствените си пороци и ще пропадне или ще използва положителната си енергия и ще продължи да расте по някакъв нов и неочакван начин - няма как да знаем. Сигурно е обаче, че всичко това ще е интересно за гледане.

http://nicodile.wordpress.com/


(ако не виждате клипа, натиснете тук)