Дефиницията за истински чист софиянец е: същество с кристална мисъл и съзнание, в митологията – извор на всяко добро, братовчед на елфите. Обитава тихите вековни гори, популацията му е предимно край кристално бистри езера. Записан е в червената (вече синя) книга на изчезващите демократи, поради масовото развъждане на популацията на селяните-орки, слушащи чалга, които са негов естествен враг.

Освен всичко друго, това митологично създание е вече дотам застрашено, че е започнало инициатива да се самозапази като вид. Организира се на групи, където дълги часове говори за това колко е била прекрасна София преди да се домъкнат провинциалистите, как тихо е текла минералната вода от средната чешма (от лявата е текло масло, а от дясната - мед) и изобщо какво прекрасно време е било. Провеждат се дискусии за това как да се спаси този благороден екземпляр от изчезване и така да се съхрани спомена за 14-часовия работен ден на баба му във фабриките отатък Перловската река - исторически важни спомени за оцеляването на нацията ни под фолк-атаката.

За любопитните - ето един откъс от реч как си представят благородните софиянци своето оцеляване и какви са мечтите им - чисти и непорочни като парче планински кристал, наакан от злобно провинциалистче. В този апел става дума за една нова София, която само крайлъвовмостродните ще имат право да обитават. Представям на вашето внимание идиличните мечти на оцелелите под чалга-атаката последни благородници на столицата. Един остатък от древни родове с благородна кръв, по-чудо съхранил се до наши дни. Вземете си столче, седнете, сложете пред вас таблетка валериан. Може да ви е нужен. Словото е затрогващо.

————————————————————————————————————-

"КОРЕНЯЦИТЕ СОФИЯНЦИ СЕ ИЗНАСЯТ ОТ ГРАДА СИ

РЕЗЕРВАТЪТ или ГЕТОТО

(New Sofia)

Има вече град Ню Йорк. Днес се появи град Ню София. По познатия образец на коренните жители на Америка - индианците.

Един прекрасен ден на коренните жители на София ужасно им писна и решиха доброволно да се отделят и да живеят в резерват, точно като мъдрите си събратя по съдба - червенокожите индианци. И двата горди народа станаха жертва на брутално нашествие - първите преди двеста години, а вторите само преди 17.

В предвид на това, че историите имат навика да се повтарят във времето през определени пероди (като например трите чумни епидемии в Европа), така и бледоликите софиянци знаеха вече и бяха чели за съдбата на индианците и решиха по своя воля и желание да си построят нов град - само за софиянци. Нещо като резерват. Това беше наложително, понеже повечето от тях се депресираха, залиняха, избягаха в чужбина или се преселиха в самотни къщи по чукарите на страната, за да се спасят от агресивното нашествие на селяните, които превърнаха чистия им град в тоалетна, а тях прогониха.

“Не давай бисерите си на свинете, защото тях ще стъпчат, а вас ще разкъсат” (Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат) пише в една древна книга, която селяните нямаха намерение тепърва да четат, понеже бяха зети с грабежи, стрелби и по-дребни кражби, което им отнемаше цялото свободно време. Изтикаха софиянци от домовете им и им отнеха работата. Вторите пък, като отстъпчиви и весели хора, когато се усетиха, вече беше твъъърде късно. Дойдоха да ни ръководят даже и ни наложиха техните престъпни клишета, кражбите, алчността и лъжата, както и любовта си към мърсотията. Не се търпи повече, не се търпи.

В този нов град имаха право да живеят и работят само хора, в чиято лична карта пишеше: ”Роден в София” - важи за всички възрастови групи.

Започна един строеж в голото поле, както винаги става в подобни случаи. Инвеститорите и проектантите на града бяха родени в София. Те проектираха следната система: между всеки 4 сгради имаше басейн, във
всяка сграда имаше фитнес, сауна, солариум. Живущите ги ползваха безплатно. Един от апартаментите е детска градина, където децата стояха целодневно или почасово.

Тъй като на софиянци наистина им бе писнало не на шега, те си построиха завод за преработка и изгаряне на боклуците, от това излезоха брикети, а топлата отпадна вода и парата от този завод тръгваше към града, за да отоплява къщите им почти гратис, защото знаеха, че е по-добре да ползват тази така и така горещина, отколкото да я изхвърлят неразумно в облаците, които напоследък се увеличаваха и заплашваха с потоп. Всеки месец те даваха една непроменлива и константна сума от 20 лева за парно и топла вода долу на портиера, който имаше задължението да улесни живота на хората и да се грижи за плащането им.

По същия начин постъпваха и с домашните си телефони, които, разбира се, нямаха нищо общо със средновековното копаене на подземни тунели и прекарване на кабели, а бяха интернетни и кейбълтел. По този начин целият град говореше помежду си гратис.

Привлякоха чужди предприемачи и имаше улица “Стария Лондон” - построена от англичани по техен образец; улица “Париж” с атмосферата и уханието на Париж.

Значи имаха си и един проблем: доста се колебаеха дали да поканят японци, въпреки че те доста искаха да построят една токийска улица с рекламите и т.н. Страхуваха се малко от японците да не залеят града им и да не стане нужда пак да се местят на друго място, защото японците искаха също да се заселят там.

Най-красива беше улица “Испания”, защото излезе най-купонджийската от останалите, понеже я построиха млади архитекти от Барселона. Тротоарите имаха отопление и не се заледяваха през зимата, изпълнението на това не е трудно. Дискотеките не са черни и депресивни наглед.

Чалгата въобще беше забравена, защото на никой не му харесваше, просто нашето радио и телевизия не я пускат заради това. А и в тях работеха също само софиянци, та и те не я харесваха. По улиците нямаше бронирани мерцедеси. За какво са ни? Ние специално имаме чиста съвест и спим спокойно. Дърветата са ни градски, декоративни и няма разпердушинени алергенни тополи.

Жалкото е, че въобще вече не можеме да отидеме в Созопол, защото и оттам ни прогониха. Но в бъдеще ще помислим и по тоз въпрос. Ще си направиме друг Созопол с клубни карти. Не е етично да си сложим електрическа бариера, но от нашествието ще се пазим с карти, издавани на жителите на града и ще се прибираме по магистралата спокойно. Другите за да влезнат в града на туризъм или по работа ще си плащат входа на бариерата, ще си плащат и за фитнесите и басейните ни, когато искат да ги ползват.

Не ме рзбирайте погрешно, човек е длъжен да предприеме нещо, за да се съхрани. Сега издирвам приятелите си лекари и това не е лесно, защото те се изнесоха по къщи в джендема, та трябва отново да ги събера в нашата болница. А компютърни програмисти вече си имаме колкото искаме. Това ни е един от поминъците на града. Само Илиянци си нямаме и няма да си имаме.

Мислихме да си наречем партията “Копеле”, но май ще се казва “Ню София”. Тя не е политическа, за успокоение на някои, по-скоро е клуб или лоби, което си отстоява човешките права за по-нормален живот. Когато някой не може да се пребори с нещо, е по-добре да избяга, но на по-добро място, не на по-лошо. Имам приятели художници - живеят в чужбина, обещаха ми, че ще се върнат при това положение обратно и ще живеят на улица “Париж” - там сградите са с ателиета на последните етажи.

Ако имате да прибавите нещо креативно и положително по въпроса, за да стане още по добре - сега му е времето."

——————————————————————————————————–

След като си избърсах сълзите, потекли докато чета това свидно на сърцето ми творение, се сетих, че не може да няма групичка военолюбци, които да искат с кръв да отвоюват мястото на своите деди - колибите на Ючбунар. Та очаквам и те да се включат.

А дотогава всички вие, които сте мръсни провинциалисти, слушате чалга и си хвърляте боклука под прозорците - треперете. Ще видите какво ще стане като се изнесат последните истински софиянци.

Мислите си, че това е майтап? Не, не е майтап. За желаещите да се присъединят към този парад на истинските софиянци - ето адреса на гугъл групата: http://groups.google.bg/group/newsofia/msg/7cf3271a63a577e1?hl=bg&

 

http://nakom.biz/