Уважаема редакция на вестник "Лична драма",

Пиша ви, защото съм дълбоко покъртен и потресен, даже разкъртен и разтресен от някои скорошни събития в моя живот. Аз съм вцепенен, втрещен и удивен, защото животът ми се промени за броени минути.

Всичко започна в детството ми. Татко ни напусна и остави мама сама с мен и шестте ми братя и сестри. Животът беше труден и аз търсех начин да избягам от проблемите. Именно тогава се пристрастих към сиренето. Години наред аз харчех и последните си стотинки, за да се снабдявам с дневната доза сирене.

Благодарение на хората, които ми станаха най-добри приятели – активистите от фондацията "Да помогнем на хората, които толкова много са се пристрастили към сиренето, че не могат и ден да изкарат без него" (накратко ДПНХКТМССПКСЧНМИДДИБН) – успях да се освободя от тази ужасна зависимост. Хладилникът "Мраз", който едно време пълнех догоре със сирене, остана заключен в мазето като един ужасен спомен от миналото, който да ми напомня никога повече да не злоупотребявам с млечни продукти.

Оттогава насам редовно посещавам сбирките на ДПНХКТМССПКСЧНМИДДИБН, за да помагам на хората, които също както мен са попаднали в примката на сиренето.

Именно тук започва историята, която искам да ви разкажа. Беше мрачна, бурна нощ и една от тези сбирки ме накара да сляза долу в мазето, за да направя снимка на ужасния спомен; исках хората на сбирката да видят колко голямо пространство съм запълвал само със сирене поради порока си. Честно казано, малко ме беше страх. Не бях отварял този хладилник от 7 години.

И така, извадих любимия си фотоапарат "Кретеноид" и с трепет отворих вратата на стария хладилник.

Оказа се, че хладилникът не е готов за снимка, защото с времето той беше завзет изцяло от мухъл, който явно е започнал да расте от някое малко парченце сирене, забравено вътре.

След няколко минути благодарение на този мухъл щях да направя най-потресаващото и покъртително разкритие в живота си, но тогава още не знаех това. Знаех само, че за да има представителен вид снимката на хладилника, трябваше да се отърва от този мухъл. Затова изприпках на подскоци до местната бакалия - ЕТ "Бакалия - Стамат Караибрахимов" - и закупих оттам препарат на име "Антимухълин", на чиято опаковка производителите уверяваха, че премахва всякакви видове мухъл.

С чувство на задоволство изприпках обратно до мазето (отново на подскоци) и напръсках хладилника обилно с антимухълин. Неволно вдишвайки от аерозола, започнах все повече и повече да се замайвам. Водейки се от максимата "мисля, следователно съществувам" достигнах до извода, че ми ставаше все по-трудно да съществувам.

Събудих се на твърдия, студен под на мазето. Мухълът в хладилника вече беше изчезнал, а според часовника ми бяха изминали точно шест часа. Очевидно бях спрял да съществувам, докато действието на препарата не беше отминало. Това, драга редакция, може да има само едно логично обяснение: аз съм стопроцентов мухльо!

Това разкритие, както казах, промени живота ми. Не знам към кого да се обърна, затова пиша до вас. Моля ви, помогнете ми! Споделете как се живее като мухъл и къде мога да намеря мухльовци като мен, защото вече не мога да живея с тази ужасна мисъл, че съм може би единственият мухъл в България!

С уважение:
М.М., покъртен читател

 

http://petko.bossakov.eu/