Освен „Кралицата на Неапол", който фактически е първият ръчен часовник, Абраам Луи Бреге е създал и един друг шедьовър - джобния часовник на френската кралица Мария-Антоанета. Съвършеният механизъм е истинско произведение на изкуството. Известна с любовта си към бижутата и към стойностните предмети, кралицата вече притежавала няколко от вечните шедьоври на Бреге. Всъщност тя била сред най-добрите му клиенти.

Мария-Антоанета често търсела убежище в двореца си за развлечения - „Пти Трианон", както и в обятията на различните си любовници. Твърди се, че един от тях, шведски офицер от ескорта й, наричан от историците граф Аксел де Ферсен, се свързал с Бреге и му поръчал да изработи като подарък за любимата си най-пищния часовник, който някога светът е виждал. Поръчката уточнявала, че където е възможно, трябва да се използва злато вместо други метали и че сложните елементи трябва да са многобройни и разнообразни, а по-точно - вечен календар, минутен репетир и двете времена - слънчево и астрономическо, тахиметер и резерв на хода, т. е. да се употреби целият арсенал на хорологичната наука на това време.

Годината била 1783-та. Без ограничение във времето или в разходите, Бреге имал свободата да създаде екземпляр, който да накара френската кралица да занемее от възхищение. От своя страна тя не знаела нищо за забележителния подарък. Нито доживяла, за да му се възхити. Когато била екзекутирана, през 1793 г., часовникът все още не бил готов. Необходими били 44 години, за да бъде завършен - доказателство, че действително е творение на изкуството.

Шедьовърът е завършен четири години след смъртта на Бреге, през 1827 г., и става част от колекцията на сър Дейвид Лайънъл Саломонс - първия кмет евреин на Лондон през 1855 г. След смъртта му неговата дъщеря Вера Саломонс подарява екземпляра на Музея за ислямско изкуство "Л.А. Майер" в Ерусалим.

През 1983 г. при все още неизяснени обстоятелства Кралицата на часовниците е открадната. Голямата мистерия около кражбата става център на бестселъра на писателя Алън Курцвайл, наречен „Прочутото усложнение".

Никълъс Хайек, председател на манифактурата Breguet и собственик на Swatch group, бил готов да направи всичко, за да намери часовника. Слуховете твърдят, че дори обмислял награда от 10 милиона швейцарски франка за всеки, който върне престижното творение. Поради други проблеми обаче той се отказал от идеята си.

Въпреки че близо четвърт век съдбата на „Мария-Антоанета" остава забулена в мистериозност, сагата продължава. Тъй като бил човек, който не се предава лесно, Никълъс Хайек поръчал на работилниците на Breguet в Ла Вале де Жу да направят точно копие на часовника на Мария-Антоанета, като за целта използват малкото съществуващи снимки и описания.

По същото време става известно, че любимият дъб във Версайския дворец, под чиито клони френската кралица често се приютявала, ще бъде отсечен. Тогава Хайек решава да му даде втори живот, като оформи от дървения му материал представителна кутия за часовника копие, за да бъде изложен в музея Breguet на площад „Вандом" в Париж.

От двореца се съгласяват да дадат за ползване умиращото дърво. В знак на благодарност от Breguet предлагат да се заемат с реставрацията на имението на кралицата, което се намирало в изключително занемарено състояние: „Пти Трианон", личният замък на Мария-Антоанета, „Белведер" и „Павилион Франсе". Помощта възлиза на 5 милиона швейцарски франка. В замяна след реставрацията, на това историческо място компанията ще има възможност да провежда рекламни събития.

Няколко месеца преди дубликатът да стане готов, през ноември миналата година, сякаш по магически начин откраднатият часовник се появява внезапно. Телавивска адвокатка поканила местен часовникар да оцени някои стари будилници и ръчни часовници. Тя обяснила, че принадлежат на нейна клиентка - англичанка, която ги наследила от съпруга си, британски колекционер, чието име никога не било свързвано с тази или друга кражба, и искала да ги продаде, като запази анонимността си. Часовникарят веднага разпознал сред скъпоценностите „Мария-Антоанета" и информирал директора на музея "Л.А. Майер".

Изящното творение се появило на сцената така мистериозно, както и изчезнало. Една енигма, към която скоро се присъединява и друга, а именно: удостоверяването на автентичността на екземпляра. От Breguet твърдят, че са изпратили в Ерусалим екип от специалисти, за да инспектират уникалния инструмент на времето, но за съжаление не бил осъществен контакт с музейните власти. Изящният шедьовър щял да бъде изложен само след инсталиране на по-надеждна алармена система.

Експертите са единодушни, че става дума за най-скъпия часовник в света - оценен на повече от 11 милиона долара.

Тази година, представен на световното изложение в Базел, дубликатът на Кралицата на часовниците разкрива множество усложнения. Изследванията на архивите и оригиналните чертежи от музея Breguet и от други елитни културни институции като Музея на изкуствата и занаятите в Париж са единствените налични източници на информация. Сравнителни проучвания на съвременни антични часовници разкриват нови фактори относно оформлението и часовникарските техники през този период, както и умения, които днес вече са изчезнали.

Това дава възможност на компанията Breguet за 44 месеца да направи екземпляр, който във всяко отношение е абсолютно копие на оригиналния „Мария-Антоанета". Репродукцията и дизайнът на толкова голям брой сложни елементи само на базата документи са изключително трудни и разкриват таланта на часовникарите от Breguet.

Всяка функция и всяка декоративна характеристика са щателно анализирани. Например: жълтото злато на 63-милиметровия диаметров корпус е излято от специална сплав с повече мед, за да добие оттенъка, характерен за този период. Стъклата за циферблата и корпуса, направени от скален кристал, позволяват движението да разкрие красотата си и дават възможност човек наистина да се наслади на завършеността на всеки детайл.

Изследванията освен това са довели до разкриването на една сложна характеристика на оригиналния часовник: прескачащи часове. Като самонавиващ се часовник с минутен репетир, отбелязващ с биене час, четвърт час и минути по желание, новата „Мария-Антоанета" притежава всички качества на творба на изкуството. Пълен вечен календар показва датите, деня и месеците съответно в 2, 6 и 8 часа. Изравняването на времето в 10 ч показва ежедневната разлика между слънчевото време и средното слънчево време, показвано от часовниците.

В центъра изпреварващите часове, изобретени от Бреге, и минутите са свързани с дълга самостоятелна стрелка за секундите, докато малките секунди се показват в 6 часа. Стрелката за 48-часовия индикатор за резерва балансира биметалния термометър. Вечното движение на календара се състои от 823 изключително добре завършени компонента. Долните пластини и мостовете, най-малките зъбни колела в зъбните предавки за подциферблатните функции, датите и репетира са оформени от розово злато, полирано с дърво.

Винтовете са от полирана синя стомана; точките на триене, отворите и лагерите са монтирани със сапфири. И най-малките детайли демонстрират перфектно изпълнение и са довършени ръчно. Този майсторски и безпрецедентен механизъм освен това е снабден със специален вид естественоповдигащ плъзгач, спираловидна балансираща пружина от злато и биметално балансиращо колело.

Противоударното устройство - двоен „парашут", още едно изобретение на Бреге, осигурява защита срещу удари и трусове на балансиращата ос и на осите на навиващите тежести.

Този шедьовър, създаден и достоен за кралица, лежи в кутия от над 3500 части, изваяни от дървесината на кралския дъб. В кутията е инкрустирана ръката на Мария-Антоанета, държаща роза - детайл, инспириран от прочутия портрет на кралицата и изработен от хиляди дъбови частици. Външната част на кутията достоверно възпроизвежда паркета на пода в двореца „Пти Трианон".

За съжаление на колекционерите, които с радост биха платили милиони за този часовник, той засега не се продава. Причината - твърде сложен и дълго изработван екземпляр, на който е невъзможно да се определи цена. По думите на Хайек той е „безценен".

Тук завършва невероятната история на престижното творение на часовникарското изкуство. Желанието на Абраам Луи Бреге било да направи от този инструмент на времето монумент на славата. И успява...

След толкова години смелостта на компанията Brueget да сътвори дубликат на „Мария-Антоанета" връща легендата към живот. 


Статията се публикува със съдействието на новото списание Prime Time