Преживях ремонта вкъщи. Най-накрая. И като казвам „преживях", нямам предвид: оставих се на потока на времето, да мине покрай мен и да ме отнесе оттатък, където е следващият ден, бъдещето... без ремонти, в готов дом. НЕ! Казвам го със същото чувство, с което ветераните казват: „Преживях Ирак".

Как човек въобще се решава на такава стъпка? Да прави ремонт. Едно малко извратено човече вътре в главата му започва да крещи: „Изкарваш прекалено много пари, изхвърли повечето в тоалетната! Имаш прекалено свободно време. Имаш баня и тоалетна, за какво са ти? И съседите имат - ползвайте обща."

Малкото човече обаче, да знаете, е на хероин.

Всичко започва така:

Човечето си е свършило работа, ти си казваш: „ей, да бе, верно, що да не си изхвърля живота в канавката за неопределено време? Давай!"

И това, скъпи хора, е моментът, в който човечето си е облякло фрака и със самодоволна усмивка празнува, че е взело още една душа.

It's show time!

Тая шепнеща гад е разработена от НАСА, да знаете. Работи за тайното световно правителство, което управлява планетата. Правителството в сянка. То е съставено от МАЙСТОРИ!!!

Първа крачка към ада.

Търси майстори.

Защо, по дяволите, няма нито една фирма, която да предлага всички услуги накуп? (Имам предвид без 800-процентно увеличение на цената.) „Да, ние ще сменим дограмата - викат едните - но после ще трябва ти да си измажеш стената." Брей! Аз от тая работа разбирам по-малко и от онова, за което ми плащат по принцип. Пък и ми се иска да съм си там - на работното място, щото нали споменах, че ми плащат. Пък и не ми се усвояват нови занаяти сега.

„Добре, имам един приятел, който..." - ето така се залагат най-добрите капани. Свикнали сме да се доверяваме на „приятели". Нищо, че са приятели на напълно непознати за нас хора. Аз тоя филм обаче съм го гледал. Отказвам. Ще си се оправям сам.

Същото е и с кухнята, паркетите из апартамента, тапетите и т.н. За банята и тоалетната направо си е отделна приказка. Хорър приказка.

Да кажем, че първите вече са се склонили. Започват да философстват и със сладки приказки да ти обясняват, че не ти си ги избрал, а те тебе. Имали толкова много работа, че дошли само, щото си симпатичен. Ай черпи по бира, де! Ъъъ... ма нямам бира. В очите им се чете презрение като към нещо мокро и настъпено на тротоара. Стискаш зъби и продължаваш преговорите.

„А, не - договор ние не подписваме!" Така ли? Що? Нямали такава практика. Аха. Я, чакай да размотаем лентата на спомените. Започнахме с номера „ние сме най-честни". Как го правят ли? Обясняват, че това или онова не ставало, както другите обещавали, за два дни, а за пет примерно. И ти повтарят десет хиляди пъти, че са честни с тебе и затова го казват, да не те баламосват, както другите правят. Не за друго... нали се сещаш... тъпа усмивка, намигване и още куп изречения, дето завършват с многоточие и лигав поглед в стил надрусан лабрадор.

И ето ни до частта с „ние договори не подписваме, щото... абе... не ние практика... данъци... едно-друго..." Ама аз какво да правя, когато на петия ден ми кажете, че много съжалявате, но това не може да се направи?

Най-добре било да се избират майстори, препоръчани в интернет, препоръчани от приятел и т.н. Значело, че били проверени. Хубаво. Това важи за всичко. Само че интернет форумите са пълни със спамери, на които им плащат да пишат хвалебствия. А пък аз имам и някои тъпи приятели. К'во правим тогава? Лотария. Колко пъти, според вас, съм печелил на лотария? Точно така - нито веднъж.

След като сте събрали съгласие от всички видове майстори, остава да си спретнете график. Тъй като нямате договор, графикът става нещо много относително. Ако водопроводчикът например не си спази графика, ще ти обясни, че е бил много ангажиран на друг обект, технологията била по-особена с тия тръби (пу, деа и тръбите, що се излъгАх да купим от теа новите, бе!!!). В това време обаче плочкаджията идва и пита какво става, оня предишният що не си е свършил работата. Аааа, така не можело. Трябвало по график да се работи. Него и други обекти го чакали. Щял да се върне, когато можел. Ма не знае кога ще може. За да проможе по-скоро, ще трябва да почерпиш бира. От тая специалната - от по 100 лева дето е. А не я знаеш ли? Нищо, дай му парите, пък той ще си я купи. Ай са една бира ако не можеш да почерпиш за жеста.

Същата сценка с графика можете да си я представите и в обратен вариант. Или с всички други майстори - могат да ви я изиграят по двойки, по тройки, като моно спектакъл, бурлеска, водевил, каквото си поискате. И накрая ще си платите за шоуто. О, да, ще си платите и още как.

И никога не са те виновни. Новата технология е скапана, оня предният си „оставил ръцете тука и сега се работи по-трудно", има много нови обекти, спукал е гума, спрели са го полицаи, отвлякла го е банда за откуп, простреляли са го, нападнала го е революционна групировка от Гватемала, паднал е метеорит, свършило му е мастилото в химикалката, докато си е попълвал данъчната декларация и от НАП започнали да го подслушват и по погрешка от ДАНС нахлули у тях и намерили незаконни батерии за дистанционното на уредбата и докато им обясни, че са на съседа... и така, нали разбираш - хора сме де, случва се.

Имай късмета обаче ти да закъснееш с 40 секунди и да не му отвориш навреме. Ще ти мрънка цял ден как си му прецакал следващия обект. И накрая ще идеш и бира да му купиш.

Като стигнем до банята и тоалетната, става най-интересно. Без кухня можеш - ще си правиш сандвичи и супа полуфабрикат. Или ако не си издумкал още всички пари, ще си поръчаш от ресторант. Без спалня... мммм... по-трудно, но и на този фронт можеш да се справиш. Обаче без баня и тоалетна - НЕ! Тогава вече губиш човешкия си облик и се връщаш десетки хиляди години назад в еволюцията. Може да сте си много близки със съседите, но когато се засичате пред ТЯХНАТА тоалетна сутрин преди работа с оцъклен поглед и вестник под мишницата, пристъпвайки нервно от крак на крак... е, няма начин - приятелството се поставя на изпитание. Съседът може да няма нищо против жена ти да се къпе у тях. Но ти, киселият ти поглед и кърпата, намотана около кръста ти, му идвате малко в повече.

И затова там могат да ви изнудват най-много - сервизните помещения. Ще платите, колкото ви излъжат. И ще бързате да им платите. Любимите им реплики се въртят около нещо „технологично". Колкото повече майсторът ви говори за „технологично това и онова", толкова повече сте затънали.

Мазилката се поставяла на 4 пласта. Да, ама всеки съхнел по 12 часа. Пък между тях и мрежички се слагали, ама и те се замазвали и те съхнели...

Уоуоуоуо! Чакай малко! Това прави... това прави... ъъъ... ТОВА ПРАВИ УЖАСНО МНОГО ВРЕМЕ. След три дни трябва да слагат новата дограма, а не могат да я внесат през коридора покрай купчината отломки, които някога наричах баня. „Съжалявам, това е положението. Технологично е така".

След не знам колко дни плескане на мазилка и съхнене, след като съм убедил ония с дограмата да чакат (срещу пари, разбира се, вече не съм им толкова симпатичен, както преди), „технологично" тъпакът ми е зазидал вентилатора в комина. От грешната страна. Забравил, че го бил пуснал там да не му пречи. Е, как няма да забрави, то от тогава минаха много луни, сезони се смениха, децата на съседа тръгнаха на училище, а като почнахме ремонта, тепърва ги зачеваха (да са живи и здрави, с майстора ще ги изпратиме и на абитуриентски бал. И цигари ще им дадеме тайно от баща им.).

Това безумно плескане на мазилка е с простата цел майсторът да мине, да плесне нещо, да си бие камшика и да отиде на друг обект, където да направи същото. И така да може да работи на колкото се може повече места, без да върши почти нищо. Ама за много пари.

И на цялото това безумие оня откри, че не може да монтира шкафа над мивката, щото душкабината пречела. Ама що и той не знае. Бил го мерил. А, да, бе! „Знаеш ли що е станало така?" Усещам, че ми нахлува мръсна кръв в главата. Очите ми се зачервяват. „Що?", изчуруликвам нежно, с треперещ глас и опипвам стената - там някъде бях оставил една от старите тръби. „Ми щото тя банята ти се е смалила". „Ахааааа", пак изчуруликвам аз и тоя път вече напипвам тръбата. „Да видиш ти. И как ли е станало това? Да не би да е от пластовете мазилка, дето сложи?" „Ми да... то технологично си е така, ма аз забравих. Нищо ще си преместиш шкафа малко по наляво." „Да, но няма да мога да отварям третото отделение". „Е, имаш други две, за к'во ти е третото?". Пита ме невинно и ме гледа с поглед на сърничка.

След това не си спомням много. Лошото е, че като съм замахвал, съм ударил и стената няколко пъти. Трябваше да почваме с плочките наново. Този път с друг майстор. И знаете ли какво направих първо? Обясних му защо плочките са счупени. И тръбата му показах. Видях разбиране в погледа му. Изведнъж се избистри някак си. И технологично банята стана за нула време.

Затова, мили деца, зарежете икономиката, финансите и правото. И държавна работа не ви трябва. Учете занаяти. В България ще ви трябват.

***

Текстът е публикуван на vchera.bg