Беше октомври 2005 г. и аз отидох до Русе (не съм от там) на гости на една приятелка. Вечерта "влязох" в така популярният тогава mirc и цяла вечер си писах с едно момче което срещнах там за първи път и така прекарах вечерта. На другия ден се прибрах в нас и продължих с моите ежедневни неща като дори и не помислях за чата от вечерта, защото това е само чат всички знаят че всеки ден пишеш с непознати.

Така минаха 2-3 седмици и аз отидох да живея в Русе на квартира и започнах работа. Времето вечер прекарвах пред компютъра и така същият nickname ме откри отново и започнахме да комуникираме. Изпратихме си снимки, харесах ме се. Разменихме телефони, смс-си всеки ден, разговори, свалки, но само виртуални.

В това време имах приятел с който по-късно се раздлеихме. Марин (момчето от мирк)  апочна да настоява за среща, но аз постоянно измислях причини тя да не се осъществи и не защото не го харесвах, а защото не подражавам на срещи с непознати, уредени по интернет.

Все пак можеше да бъде някой психо? Така прекарахме три месеца, в които имаше безбройни смс-си и имейли. Всяка обедна почивка ходех до близката зала, за да напиша писмо на вече любимия човек, нищо че не бях го срещала. Исках да съм с него. В средата на януари Марин ми каза, че ако не искам да се срещнем няма смисъл да продължаваме да се зарибяваме по чата и така ме убеди много бързо за среща :).

На 16.01.2006 три месеца, в които прекарахме във виртуална любов се срещнахме. Когато дойде на срещата се предствави, хванахме се за ръце и тръгнахме без посока и без да си говорим 3-4 мин. След което отидохме на кея / беше топъл януарски ден/ и прекарахме доста време, седнали на една пейка и говорейки един за друг. По-късно ме изпрати, след което получих смс: "Мисля че се влюбвам, моля те позволи ми това". А аз отговорих: "Ако на втората среща не получа целувка няма да има трета среща".

След два дена излязохме, след това ме изпрати до нас, но целувка нямаше. Вече в последния момент преди да се разделим той ме целуна. Този момент не мога нито да го опиша нито да го забравя, той беше толкова желан...

След този ден за мен дойдоха само дни на щастие. Всеки ден срещи, емоции. Любовта ни личеше от километри, тя беше видима от всички около нас. Той не пропускаше момент, в който да покаже любовта си към мен, да ме целуне. Измисля ли сме какви ли не простотии за да сме заедно, защото имаше някои пречки.

Сега когато се връщам назад искам да изживея нашето запознанство пак, и пак, и
пак. По два дена стояхме по пижами, не ядяхме дори. Просто не искахме да идва моментът,
в който трябваше да се разделим, а когато този момент дойдеше, ние правехме планове
за следващата среща. Когато си тръгвах от тях, се целувахме на спирката, докато дойде
тролея и аз да се прибера в нас.

Още непознати ние знаехме че искаме да сме заедно и започнахме да обмисляме варианта да заживеем заедно защото искахме да сме всеки ден заедно. Тук искам само да вмъкна, че в първите няколко дена аз имах леко колебание дали искам да съм с този човек и тогава една позната ми каза, че ще ми "откраднат" това хубаво момче. В този момент моето колебание изчезна и си казах: Какво по добро искаш от това. Месец и половина по - късно заживяхме заедно, а в този месец и половина се бяхме виждали само събота и неделя.

Година по-късно се омъжих - тогава на 21 години. В този момент всички ни казваха, че бързаме, но това нямаше никакво значение. Ние се обичахме, живеехме в мечти за общо бъдеще. Аз знаех че съм обичана, че обичам, че искам да остарея до този мъж. Три години по - късно от нашата сватба ние се обичаме още по-силно и това е видимо, защо отношението ни един към друг не се е променило.

Това е моята любовна приказка и извода, който си извадих от нея е че, ако на двама души им е писано да са заедно никой и нищо не може да им попречи и че никой не знае каква изненада му е подготвила съдбата за утрешния ден.

Обичайте се, защото нищо друго няма смисъл в този кратък живот.

 

Ако това ви хареса, гласувайте за него на страницата ни във Фейсбук:

http://www.facebook.com/pages/Lifestylebg/369579496036?v=photos#!/album.php?aid=273801&id=369579496036