Пет (чисто лигави женски) причини да притежавам такова:

1) На 05.05 се събудих с болка, пронизваща поне 5 от чакрите ми. Безпомощно установих, че вече е 5 следобед. Пети път подред се питах защо се държа така снощи... От вечерта беше останал само горчивият вкус в устата ми. От сълзи, от казаните думи и от неизречените такива... Обвинявах се, че дори нямам сили да се откъсна от всичко това. Затова си купих червено червило. За да си внуша една идея сигурност, агресия и женственост. За да променя нещо, да се отдалеча от цялата безсмислена агония.

2) На 06.05 ме видя с него. Каза, че изглеждам добре. Отново ме харесваше. Гледай ти, какво вършело червеното червило.

3) Със същото това червило оставях белези в теб. По угарките, които удобно настанявах в твоя пепелник, по кожата ти, по спомените ти. Ах, как се смях с тези оцветени в червено устни.

4) Тръгнах си от теб. Хей така, бейби, силно начервена, гримирана и маскирана. Да търся по-доброто АЗ и по-удачното ТИ. Грам не съжалявам, напротив.

5) Сега други хора се вглеждат в устните ми. Питат се какво е да ги целуват. Аз пък не искам да им отговоря. Мълча си, усмихвам се и се чувам единствено да казвам "чао". В стил червено...

С онова същото червило.

http://julllinkata.blog.bg/