Имам добър приятел, който е фотограф. Неведнъж ми е обяснявал за снимането на моделки. Когато я видиш тя изглежда почти съвършена - тялото, косата, кожата, всичко. Когато я снимаш, също е така. Но щом започнеш обработката с програмките за ретуш, изведнъж се оказва, че кожата има доста несъвършенства, краката не са достатъчно тънки, очите - не толкова изразителни, устните - не безумно сочни... Това обаче е в професионалния свят.

Някой някога беше казал, че можем да простим плиткоумието на моделките и лимитираността на тяхното съзнание заради красотата им. Това не значи, че са откровено и безвъзвратно тъпи. Просто са като вундеркиндчетата, като профи спортистите, като зубрачите - ограничени в своята област и идеални, flawless в това, което правят. А именно - да размятат феромони във всички посоки и да предизвикват желанието ти да си в тях. Докато тази красота е затворена в дигиталната рамка на монитора ти и достигаш до нея само виртуално, тя не е съвсем истинска. Кендис Суейнпуул и Алесандра Амброзио ти изглеждат като невъзможни кукли, които никога не можеш да имаш.

...една 19-годишна моделстваща мацка ми обясни със спокоен тон, че са й чупили краката, за да бъдат изправени и удължени.

Когато срещнеш и докоснеш такива жени обаче, изненада - оказва се, че ги има. Но не са дигитални. Никак даже. Имат си първични и вторични полови белези, ухаят на стилен парфюм и на жена. Дигитална красота не съществува. Не можеш да я докоснеш. Клонираните моделки са съвсем физически, материални, усещат студ, болка и докосване.

По родните стандарти границата между тях и тунингованите със силикон и екстеншъни е ужасяващо тънка. Тук проф. Вучков² би казал нещо от типа на „Липсва естетика! Те са простакеси". Истината е, че изискванията на пазара определят и предлаганото. Макар че публика се възпитава, знаеш. Когато една медия промени таргет-групата си, това е осезаемо. Когато една моделка се превърне в най-елитна чалгатропка, също.

Преди няколко месеца една 19-годишна моделстваща мацка ми обясни със спокоен тон, че са й чупили краката, за да бъдат изправени и удължени. Иначе имала силиконови гърди, колаген в устните, изцяло изскубани и после нарисувани вежди, цветни лещи, изкуствени мигли и нокти... И някъде там, под двата милиметра фондьотен вероятно се крие човешко същество с приходящите мечти, очаквания и планове за живот. Тези деца-жени са нещо, което радва очите ни, а после се прибира, сваля маската си и заспива. Без книга. Без необходимост от размисъл какво се случва в главата й.

Това не бива да ти звучи драматично - тя е щастлива. И докато си мислим, че тя е копие на копие на копие, осъзнаваме, че такива сме и самите ние. Така че, хайде да не критикуваме моделките - обикновено около тях мрънкат пенсионерите и тези, на които такава мацка не е пуснала. А има достатъчно клонинги за проба. Ако си отчаян, опитай с кукла Барби!

 

***

Тексът е публикуван на vchera.bg