„Искаш ли да се изкъпем заедно?”

Точно такива въпроси, ако искате да знаете, отепват романтиката до крак, корен и грудка!! И следва истеричният отговор: „НЕЕЕЕЕ!!!" И не защото младите не се обичат, а заради архитектурните решения на панелните жилища и вредните ни хигиенни навици!

Случката, която предизвика високооктавното ми „НЕЕЕ!", последвано от спешна евакуация на обширно, открито пространство, се оказа, че се крие на влажно и трудно проветриво място.

Довлачвайки се онзи ден от работа, премръзнала и изморена, буквално от вратата се самоизхвърлих в банята /за протокола искам да се отбележи, че мястото за къпане във въпросната баня е със скромните размери 4 ½ плочки по дългата стена и 4 по двете къси, или по-точно 74/98 см. Още да се отбележи, че страдам от клинична форма на клаустрофобия и че ръцете ми в разперено състояние се простират на около 150 см!/.

Та, нахлувайки като пенсионер в Лидъл, бях преизпълнена с надеждата и пълната убеденост, че досегът ми с живототворната течност ще ме прероди /за предпочитане в човек, поне веднъж!/ и ще излезна оттам с полиран ореол и смирена усмивка на лице! ДА, ама НЕ!

Вмъквам се аз в гореупоменатите размери, пускам водата и започвам да гърголя от щастие. Подреждам около себе си всевъзможни шишенца и тубички с пенливо, абразивно и лепкаво съдържание. Строявам ги в редица, отдаваме си взаимно чест и започвам свещенодействието. Разнасят се миризми на бадеми, мед, зелен чай, кайсии, индрише и кимьон /последната е от кухнята/..., абе все едно си във фабрика за мармалади, сладка и всякакви джемове. В две думи - кеф на сапунени мехури!

Тъкмо свалях трети слой черни точки от физиономията си, а на главата си бях построила конструкция от пяна и коса, когато част от скелето се свлече в очите ми. Започнах да размахвам ръце като регулировчик на Орлов мост в пиков час, съборих сапуна, а той за разкош се заглави в канала. Изплакнах криво-ляво пострадалите визьори, светът придоби отново 4D вид и се наведох да оказвам първа помощ на вкопчилия се в сифона удавник.

Докато аз се боря за живота му, а той се пени от ужас, изведнъж усещам, как чучурът на смесителя се опитва да види как върви спасителната акция...през задника ми!!! На секундата зарязвам сапуна /войната винаги взима жертви/ и бия отбой. Оглеждам се бързо дали някой не е видял, но единствен свидетел е козметичната менажерия. Отвратена от подобно просташко поведение започвам да си търкам гърба. За да е в отлична форма и да може да се пази сам.

Резултатът от това ми хигиенично решение е синини по лактите и изтръпнала дясна ръка! Оказва се, че стените са силно привързани една към друга. Обливам се с хладка вода, отстранявам затрудняващите зрението продукти и се залавям да щавя отрудените си пети.

Да, но постигането на равновесие на един крак, върху повърхност, покрита с мокра и хлъзгава субстанция, не е от най-лесните неща на света. След полууспешен опит да разбия стената с глава, стратегически се подпирам на батерията. Само че, стратегията ми се оказва доста куца, защото нацелвам тръбата на горещата вода. Следва писък, рязко отскачане нагоре и страни и оставяне на ДНК материал за патоанатомите. Доверието ми в хигиеничния начин на живот изтича все по-бързо в канала.

Отстъпвам гърбом към стената, за да намеря спокоен пристан, но желанието ми е твърде нагло. С все сила налитам на една дръжка, с неясен за мен статут и предназначение, която оставя отпечатъка си върху крехкото ми тяло. На предела на силите си съм и пощада не дебне отникъде! Противната завеса, незнайно по какъв мистериозен начин, се раздвижва ?!? в посока мен и си залепя мокрите, студени дипли и плисета върхуми!! КРАЙ! Свивам се в ъгъла и развявам бяла гъба за къпане!

Тегля чертата и резултата е плачевен: на ръба на полудяване се съм с летален изход, чувствам се изнасилена и активно мога да участвам с личен опит в разговорите за случки от казармените бани!

И да не съм чула после, че хигиената е здраве и размерът нямал значение!!!

 

***

Текстът е публикуван на www.vchera.bg