- Ей, чш! - човекът, който се бе настанил безцеремонно на пейката до г-н Енотич без да попита „може ли", го побутна с лакът.

Вешко Енотич, по-известен само като г-н Енотич, библиотекар в общинската библиотека на град С., не посмя да се обърне и да срещне очите на непознатия, а само тихичко попита:
- К'во.
- Искаш ли да станеш любовник?

При това пряко, смело и открито предложение любопитството на Вешко Енотич, от дълго време не изпитвал чужди ласки върху тялото си, надделя и той бавно се обърна от кръста нагоре, за да разгледа неочаквания си събеседник. На пейката до него седеше мъж около метър и шейсет, с черно, поожулено палто, под което се виждаше захабена бяла яка на риза и възел на ярко червена вратовръзка. Мъжът беше кръглолик, но по-скоро подпухнал от пиене, а не весело кръгъл, както са някои хора. Носът му приличаше на белезникава камба, цялата изисувана с капиляри. Небръснатата му от поне два дни брада стоеше като тъмна сянка върху лицето на анимационен герой, който трябва да бъде изобразен като мъж.
- Ъъ... - запецна г-н Енотич - аз... принципно нямам страх от латентния си хомосексуализъм, но, как да ви кажа, не сте мой тип - рече той.
- Хе, бе ти луд ли си бе! - захили се онзи. - К'ви ги дрънкаш? Не ме ли виждаш какъв съм Казанова?
След като забеляза озадачения поглед на г-н Енотич, човекът продължи:
- Бе не за мене бе! Трябва ми наемен любовник!

Вешко се покашля и когато на Казанова му стана ясно, че обектът на вербовка няма намерение да задава въпроси, той сам реши да обясни:
- Виж сега, аз съм Сергей. Фамилията ми няма значение. Ако ти я кажа, ще трябва да те убия! - и се засмя, сякаш това беше най-великата шега от изобретяването на киното насам. - Аз съм наемен любовник. Наемат ме мъже, които искат да се разведат. без да си загубят Ферарито, яхтата или панелния апартамент. Нали разбираш?
- Не - искрено, по детски отговори г-н Енотич.
- Гле'й сега бе, ако мъжът поиска развод по нормалния начин, жената получава децата и половината, че и повече от имуществото, както и издръжка. А ако жената бъде хваната в изневяра, мъжът има шансовете да се измъкне с паричките и да я стави на сухо. За тази цел се появявам аз. ‘Начи, или забивам каката за една вечер и точно тогава ни хващат на калъп, или, ако тя е много устойчива на моите свалки, тогава имитирам „случка" - влизам със взлом, скривам се в някой предварително уговорен със съпруга гардероб или килер, след което той се прибира с двама трима свидетели и ме намира там. Аз си признавам, тя отрича, но в края на краищата - което си е очевидно, си е очевидно!
- И какво става после?
- Ама ти верно си много задръстен! Какво, какво - съпругът печели в съда, а аз си прибирам хонорара.

Цялата работа започна да се струва на г-н Енотич донякъде интересна
- И колко случая сте, тъй да се каже, разрешили по този начин?
- Осемнайсет с гардеробната симулация! - захили се човечето и намести червената си вратовръзка под захабената яка.
- А по другия, със свалката?
- Е... - мъжът се почеса неохотно зад ухото - още нито един. Но и това ще стане!

Вешко Енотич се премести по-далече от човека, доколкото позволяваше пейката - за да го огледа по-добре, пък и понеже дъхът му не беше от най-приятните. Рече:
- И за какво, собствено, съм ви притрябвал аз, лаикът, на вас, Дон Жуанът?
- Казанова! - засегнато натърти Сергей. - Казанова! Трябвате ми, защото за тази вечер имам две поръчки по едно и също време!

Вешко мълчеше, защото не знаеше как да прекрати този вече станал нелеп разговор на пейка в парка, по време на обедната почивка, в слънчев есенен ден, но Сергей изтълкува мълчанието като пазарéне.
- Хайде, г-н...
- Енотич.
- Г-н Енотич! Ще ви дам петдесет процента от хонорара! Добре - седемдесет - но да знаете, че това е нещо нечувано! Вие сте страхотен бизнесмен, измъкнахте ми такава сделка без думичка да кажете! Това са си чисти сто и петдесет кинта!
Внезапно нещо прещрака в главата на Вешко Енотич и той рече с готовност:
- Става!

Парите бяха добри за библиотекар.

Осем часа по-късно Вешко се озова по пижама и гуменки, стиснал здраво с ръце улука на малка кооперация на улица „Граф Владислав Цепеш" номер 66, в централната част на града. Вешко не беше много спортен тип, но и кооперацията бе от новите, с малки разстояния между плочите и с декоративни решетки на терасите, така че Вешко скоро се добра до третия етаж. Терасата беше точно такава, каквато му я беше описал Сергей - празна, само с няколко въжета за простиране, на които висяха самотни щипки. Вешко се сви в един ъгъл, за да се предпази от студа и зачака. В апартамента, през спуснатите завеси той виждаше силует на жена, който се движеше между кухнята и хола, а към десет часа седна срещу проблясъците на включен телевизор.

Към десет и трийсет, точно както бе казал Сергей, се чу трясване на входна врата и мъжки глас, който започна да крещи:
- Знам! Знам че е тук! Къде е? Къде го криеш? А!
Друг мъжки глас му суфлираше:
- Признай си, Стелче, съседите са го видели, аз съм свидетел!

Внезапно вратата към терасата се отвори и някой светна външната лампа. Вешко тъкмо се приготви да изиграе ролята си колкото се може по-добре, когато на балконската врата се появи Сергей с изкривено от гняв лице. До него стоеше видимо пиян мъж на сходна възраст, облечен в зелена канадка. Зад двамата с отегчение надничаше червенокоса изнурена жена в износен пеньоар. Вешко се вторачи в Сергей. Сергей му намигна. След това отново се развика.

В очите на Вешко проблесна ярка светлин, после още веднъж. Разбра, че мъжът до Сергей го снимаше.
- Ето, го, ето го! - крещеше фалцетно Сергей, а после дръпна Вешко в затоплената стая. - Е! - обърна се той към жената. - Какво ще кажеш, мастия такава? Какво ще кажеш за свое оправдание този път?

Жената погледна още по-отегчено от преди, обърна гръб на цялата компания и отново се настани на дивана, пред телевизора. След това, без да ги поглежда, рече:
- Серьога, не ти ли омръзна? Това е вече трети опит и все ги намираш едни такива... Първият се оказа гей и си беше довел кучето, защото по това време трябвало да го извежда на разходка. Следващият беше дошъл с пожарникарската си униформа. А този...
- Какво, какво му е на този? - озъби се Сергей. - Очевиден, убедителен любовник!
- Да бе! - засмя се жената. - Само дето е с анцуг под пижамата и над кецовете си е нахлузил плетени калцуни, за да не му е студено. Даже си носи и МП3 плейър.

Чак тогава Сергей се обърна и заразглежда Вешко. След секунда избухна:
- Бе ти! Бе как! Бе луд ли си бе! Нали ти казах САМО по пижама! И никакви издайнически аксесоари! А ти - калцуни! И уокмен си донесъл човекът! Никакви пари, никакви пари няма да видиш!
- А вие! Вие нима не ме излъгахте, а!!! - опита се да се възмути Вешко.

Но Сергей вече беше хванал за лакътя своя свидетел и го теглеше към вратата.
- Айде, Жоре, да ходим да се напием! Не ме чакай, мастийо!
И тресна вратата от външната страна.

Вешко стоеше по средата на хола, в кецовете и калцуните си и се чудеше дали тишината бе неудобна или бе добре дошла за тази конфузна ситуация. Все пак след минута жената отмести от телевизионния екран своя вторачен поглед, огледа Вешко от глава до пети и каза:
- Хайде, елате, седнете тук. Ще ви сипя един коняк.
Щом видя колебанието на г-н Енотич, тя добави:
- Сигурно сте измръзнал в тази есенна вечер въпреки калцуните и МП3 плейъра.

Вешко не можеше да не признае, че студът бе проникнал чак до костите му. Настани се до жената на мекия диван и с благодарност пое затоплената чаша с коняк. Докато я взимаше, ръцете им се докоснаха леко. Чак тогава Вешко Енотич погледна своята „жертва" - тя имаше красив овал на лицето, плътни устни, а уморените бръчици около тъмнокафявите и очи сякаш им отиваха.

Погледът на Вешко слезе по-надолу. Пеньоарът на домакинята се бе отгърнал и бе открил гладко епилирано бедро, достойно за двайсетгодишна.
- Вие сте Стела, нали? Аз съм Вешко... - рече той и неочаквано за самия него свободната му ръка я обгърна през раменете.

Стела се наведе към лицето му и той усети езика и между устните си.

 

***

Този материал е предоставен за Lifestyle.bg, като авторът на текста и администратор на блога http://marcusjunius.blogspot.com/ запазва авторските си права върху него.

Ако искате да видите и Вашите текстове тук, можете да ни пишете на blog@lifestyle.bg.