Често цъкаме с език по красивата архитектура на старите европейски столици. А е достатъчно да се огледаме около себе си, за да видим и в нашата собствена достатъчно красиви сгради, завещани ни от някогашните софиянци. Вярно, често къщите са скрити зад бурени и боклук, но са там, стига да искаш да ги откриеш.

За съжаление, повечето вече са в доста окаяно състояние - запуснати, изоставени, с напукани мазилки и зеещи дупки вместо прозорци. Някогашният им блясък отдавна е помръкнал, а вътрешностите им са изтърбушени - кой каквото е могъл, е отнасял. Е, има и „късметлийки", които са ненатрапчиво, но успешно реновирани, или просто някак са се изплъзнали от разрушаващата прегръдка на времето.

Една от най-красивите стари софийски къщи нашумя особено напоследък, и то по неособено радостен повод. Къщата с ягодите на „Сан Стефано" 6 се превърна в център на полемика за съдбата й. Причината - собственикът й - шефът на „Лукойл" Валентин Златев, възнамерява да я събори и изгради наново. Бизнесменът твърди, че в настоящия си вид къщата е опасна и нестабилна, в резултат на остарелите материали, с които е градена, и на непослучливите реконструкции през 90-те години. Това, според него, са показали експертизи, които препоръчват преизграждането на красавицата. Твърди се, обаче, че не се подготвени много от документите, необходими за коректното възстановяване на къщата в оригиналния й вид.

Противниците на идеята виждат в нея просто поредния повод изящна старинна сграда, паметник на културата, да изчезне и на нейно място да се появи нещо по-грозно, по-съвременно и обслужващо чисто бизнес цели. Според тях и експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство пък Къщата с ягодите е съвсем стабилна конструктивно и нищо не налага нейното събаряне. Напротив, във „Фейсбук" групата по темата дори беше пусната анкета какво да е бъдещето на сградата, след евентуална нейна реставрация и ремонт. Засега най-много хора предлагат тя да стане музей.

А иначе къщата е построена между 1927 и 1930 г. за банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Проектирана е от архитект Георги Кунев, завършил Училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе. След 1944 г. е национализирана, а през 1990 г. е реституирана и след покупка и дарение стига до Валентин Златев. Сградата е с веранда, подземна изба, три тераси, пет спални, голям кабинет, просторен вестибюл, стаи за прислугата, вити стълби. До входа води тройно стълбище, а от двете страни на входа има портали за карети и файтони. В приемния салон впечатление прави камината от червен мрамор с барелефи, има и подиум за музиканти, а орнаментите по вратите са кристални.

Сега топката е в полето на министъра на културата Вежди Рашидов - той трябва да реши дали да даде зелен ход на проекта на Златев или да се вслуша в аргументите на противниците на събарянето. За да му „помогнат" да вземе правилното според тях решение, те дори организираха протест пред министерството.

Спорът, разбира се, повдига една по-широка тема - за това как се грижим за културното си наследство, от което красивите софийски къщи са неделима част. Една бърза разходка из централната част на града показва - неособено добре. А те биха могли да представляват дори интерес за туристите, ако бъдат включени в подходящи маршрути. Един от хубавите примери за успешна реставрация е, например, бившата сграда на Китайското посолство срещу СУ.

Каква ще е съдбата на Къщата с ягодите ще покаже бъдещето. И двете страни в спора имат своите аргументи. А вие коя бихте подкрепили?