След като изчетох на един дъх във „Вила Аква"„Краят на феминизма, или по какво жената се различава от човека" на Александър Никонов (ИК „Колибри",2007, в превод на Иван Тотоманов), книга не само проницателна, но и безкрайно остроумна в обзора на гротесковия феминизъм, първоначалното въодушевление се последва от тягостно усещане, че познавам всичко това съвсем отблизо, някъде около мен.

Оставям настрана жалките университетски феминистки, сред които една бе известна с прякора „Библейската жена" и които направиха куп пари с феминизма си. Към тях, какво падение, се бе присъединил дори и Димитър Камбуров, самоприпознал се като „феминист", надявам се поне по комерсиални, а не концептуални съображения, с които напълно би се сринало интелектуалното му реноме. Сепнаха ме близки прилики и се опитах да дам отчет за собствения си опит не в понятията на критика на доктринерното движение, а профундно и като започна, защо не - с танца на Саломе.

Ето какво се получи!

Защо Саломе пожелава да танцува с отрязаната глава на Йоан Кръстител?

Библейската история е най-съвършен израз на първородна женска злосторност, разбесняла се зарад онова, което не може да похити - благочестие, невинност и страстна любов към истината. Те са се сторили на Саломе прелъстителни, пожелала ги е дори, в светлината на женския й каприз това са просто съблазни. Поблазнена е да похити невинността, прелестно сторила й се съблазнителна и тя е готова да съблазнява. Зарад онова, що й се е сторило прелест, тя ще лъсти и прелъстява.

Порочен кръг, в който невинността е невъзможна. Впрочем, по думите на Исус, светът е провинен в грях - защото не повярва в Него, в правда - защото Исус отива при Отца и няма да бъде видян повече, в съдба - защото Князът на тоя свят е осъден.

Непохитимото е онова, което освирепява Саломе. Невинността...

Това е архетипът на бясната жена - неверующа, невиждаща незримото, съдбовно съдеща и обвинителна и тъкмо затова беснееща. А съвременните детайли? Ето, ако позволите, едно експромтно изреждане:

1. Бясната жена инстинктивно недолюбва истината. За да манипулира мъжа, тя пуща такива димки на всевъзможна измама, в които накрая сама се обърква и в самооблъщението си отново хвърля вината върху него. За всичко, което е в собствената й глава, е виновен той. Онзи, когото тя всъщност не познава и не разпознава.

2. За бясната жена мъжът е изначален и перманентен враг. Той трябва да бъде унищожен, или поне унизен, и когато в тази стръвна гонитба се случи тя да се самонарани - вината е отново негова. На бясната жена мъжът е потребен само като виновник. Полумъртъв, но не съвсем, защото какво би правила без дразнител!

3. Бясната жена се състезава с мъжа. Когато не успее, хвърля тежки обвинения - че не е джентълмен, а може да е и обратен, или поне импотентен. Всичко може. Защото е виноват! И защото има пишка!

4. Бясната жена е създание езическо, но това не й пречи да посяга и към християнството, с което танцува като с отрязаната глава на Йоан Кръстител. Накрая би разгвоздила и пригвоздения Исус, за да се закове вместо него като героиня.

5. Бясната жена е опасно интелектуално явление, защото най-вече в сферата на интелектуалното е на всеоръжие срещу мъжа, който и тук се оказва некадърен, полуграмотен и въобще не на равнище. Тя се настанява в определени територии, само за да го причака и изтика с кавга от там. А след това и от другаде и от всякъде - собствен интелектуален интерес и самостоятелност тя не притежава.

6. Бясната жена е явление затаено-притворно-утаечно - избухлива смес от ревност, комплекси и самородно извечна женска злост, търсеща и намираща повод да беснее. Притворството е нейната истинност.

7. Бясната жена преразглежда отношенията си с мъжа циклично, за да удостовери, че е жертва, додето той вехне, бидейки жертва на безумните й пристъпи.


8. Бясната жена може да претърпи странни развития, но неизменно ще се връща към преизподнята на низшия си характер, за да черпи оттам нови разрушителни енергии.


9. Бясната жена се пали по всякакви възвишени идеи и каузи, за да удостовери, че мъжът е долнопробно прасе.


10. Бясната жена лавира, но винаги се оказва на страната на авторитетното, конформистичното, особено в случай, че мъжът й попадне в ролята на Исус Христос. Тогава тя не плаче под кръста, а отново тържествува - наказан е. Заслужавал си го е. Защото е виноват. Тя не е с него и в интимен, и в друг смисъл.


11. Бясната жена като последно средство може да изиграе роднинско-семейна сантименталност, но само за да конструира враждебен на мъжа си фон. Но ако той намира успокоение в семейството, тогава тя мигновено се превръща в семейно угнетена, а инак свободомислеща жена. И нито едното е за вярване, нито другото.


12. Бясната жена иска слаб мъж, за да го обвинява, че е слаб. Но, забележете, бясната жена се уморява от притежанието и най-подир го захвърля. Бясната жена е майсторка на нещастието - него най го умее...


13. Бясната жена е потенциална феминистка. Тогава става истински опасна.

И тук давам думата на Александър Никонов!

Защо ли, питам се, отваряйки дума с горчивина за всичко това, сякаш имам пред очи бившата си жена...

Виноват, виноват!