Редовно се чудя какво ли ще е бъдещето.

Не в национален аспект - ще ни оправи ли бат' Бойко или ще ни "оправи", - а в мащабен и глобален. Дали ни чака разселение сред звездите, следващо ниво на еволюцията, в което тотално се променяме, построяване на Рай на земята или обратното - голи пустеещи пейзажи, разкъсани от радиацията на ядрена война и печащи се под все по-силното и по-силно слънце?

Има предпоставки за всеки от вариантите, пък и във всичките има по нещо интересно, та доста ме е яд, че няма да живея достатъчно, за да видя (е, освен ако всичко не свърши наистина през 2012-а - тогава ще мога да разбера какво става на края на книгата).

Първо да разгледаме най-фантастичният вариант - човечеството се разпръсква из космоса, завладявайки и тераформирайки планета след планета, експандиращо и развиващо се с огромна скорост.

Първо, реално космическата ни наука се развива наистина бавно - каквото и да си говорим, до цивилизацията тип "Междузвездни войни" има много - едва сме открили колелото и още не сме свикнали с използването на огъня. Докато намерим подходящи планети, та докато се научим и как да ги превръщаме в нещо, на което може да се живее - хилядолетия. Ако, разбира се, не успеем да се самозатрием нейде по пътя.

Това обаче би донесло огромна свобода. Не се кефиш на черни? ("Афро-земляни"?). Нямаш ядове - отиваш на планета, където липсват. Същото и за хомосексуалистите, и за мюсюлманите, и за комунистите, и за левичарите, ако щете. Огромно количество ресурси, необятни площи, тотална свобода.

От друга страна, това би могло да доведе и до огромни катастрофи. Пренаселване, в пъти по огромно от сегашното, след като човешкият род се отвърже от оковите на родната, не особено голяма планета. Войни, зверства и геноцид в мащаби, каращи световните войни да изглеждат като махленски свади. Избуяване на голям брой крайни в разбиранията си религии, култове и политически модели. А защо не и война с чуждоземна раса? Глад, унищожения, катастрофи - всичко, което ни притеснява и сега, ала в мащаби, умножени по много.

Варианти с еволюцията на човека се обсъждат много - дали ще ставаме малки, грозни човечета, плешиви, гърбави и с огромни ококорени очи, опитващи се да виждат в замърсения и буквално "цветен" въздух? Или високи, горди богоподобни същества, генно модицирани до краен предел? А може би дори малко по малко ще преминем към енергийна форма на съществуване, напълно освободени от телесните си обвивки? Затъпяване обратно до братовчедите ни от Африка, които подскачат от клон на клон в търсене на банани, или развиване на огромен интелект, гарниран с психични и паранормални способности?

Все тая, както и да изглеждаме, все остава или вариантът с намирането на Еденската градина, или този, в който стигаме до върха на торния хълм и изчезваме.

Рай на земята? Изглежда трудно постижимо - но нека си го представим. Цивилизация, забравила расовите и религиозни търкания. Природа, възстановена след вековна експлоатация на екологично чисти горива и материали, че даже и подсилена с помощта на технологии. Здраве, дълголетие, ограничено по разумен начин увеличение на популацията. Възможност да се отдаваш, стотици години наред, ако искаш, на творчество или наука, или пък постоянен купон, отглеждан и обслужван от послушни машини, в свят по-красив от мечта? Не звучи невъзможно. Просто трябва да се променим, много и бързо.

Или варианта с... неприятното бъдеще. Трета (или поредна след третата) световна война. Тирания, глад, мизерия. Унищожение, породено я от екологична катастрофа, я от поредния случайно изпуснат от лабораториите вирус. Нови, последни тъмни векове?

Сигурно има и варианти за бъдещето, за които не се сещам. И по-добри от моите, и по-лоши.

Но пък и само върху описаните по-горе да се помисли, пак е полезно.

http://damnation.blog.bg/