Всички сме чували за Мачу Пикчу, Ангкор Ват или Петра. Знаем ли обаче къде се намират Персеполис, Куелап или Каракол? 

По света има много древни градове, някои от които са се превърнали в масови туристически залележителности, и други, останали по-неизвестни. Има и такива, сляли се с природата и напълно забравени. Ето няколко по-малко известни исторически градове, достъпни за посещения. 

Карал, Перу

Снимка 345972

Източник: iStock

Изследователите смятат, че Карал е бил дом на една от първите древни цивилизации, обитавали Северна и Южна Америка. Този 5000-годишен мегаполис пази сложни конструкции, които доказват изобретателността на древния човек. В града е имало шест големи стъпаловидни пирамиди, амфитеатри, храмове и жилища. През 2001 г. град Карал влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Убар, Оман

Снимка 345973

Източник: iStock

През 1992 г. сателит открива древния град Убар в Оман. Наричат го още "Пясъчната Атлантида" и "Изгубеният град". Някога Убар е бил важна точка по пътя на керваните с камили, които са се отправяли през пустинята към Индия и Китай, за да продават стоките си. Град Убар е просперирал заради таксата за вода, която пътниците са плащали. Сега в града се провеждат археологически разкопки.

Сиудад-Пердида, Колумбия

Снимка 345986

Източник: iStock

Разположен в Сиера Невада, Колумбия, Сиудад-Пердида е един малко известен древен град. Руините предхождат града на инките - Мачу Пикчу, с близо 7000 години. Древното селище е "открито" през 1972 г. и археолозите смятат, че е бил столица, свързвала няколко други селища в района, принадлежащи на хората на Тайрона.

Персеполис, Иран

Снимка 345976

Източник: iStock

Персеполис, една от столиците на древната Персийска империя, днес е една от основните исторически и културни забележителности в Иран. Строителството му започва през 521 г. пр. Хр. Персеполис е разграбен и опожарен от войните на Александър Македонски през 330 г. пр. Хр. Проучването на руините започва в края на XIX век, а от 30-те години на ХХ век с останките се занимават немски, американски и френски учени. Запазени са останки от двореца на цар Дарий I, колони, барелефи и скулптури. През 1979 г. Персеполис е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Скара Брей, Шотландия

Снимка 345978

Източник: iStock

Селището се състои от осем скупчени къщи, които са били обитавани около 3180 г. пр. Хр. - 2500 г. пр. Хр. Счита се за най-запазеното неолитно селище в Европа. Наричат го "Шотландският Помпей", заради отлично запазените останки. Разположен е на най-големия от шотландските острови Оркни, този древен град предшества както пирамидите на Египет, както и Стоунхендж.

Куелап, Перу

Снимка 345979

Източник: iStock

Този град-крепост е разположен на височина 3000 метра над морското равнище и е заобиколен от влажна тропическа гора. Куелап е построен между 900 и 1100 г. сл. Хр. от представители на древния народ чачапоя, наричани от инките "войни на облаците". За първи път е изследван през 30-те години на ХХ век. 

Копан, Хондурас

Снимка 345980

Източник: iStock

Копан е наричан Царският град сред джунглата. Той е бил един от най-големите градове на тази цивилизация, но през IX век започва упадък и градът е изоставен по неясни причини. През 1980 г. Копан е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В града са запазени древни постройки, храмове, стадион за игра с топка, величествено стълбище, Музей за скулптури на маите. 

Каракол, Белиз

Снимка 345981

Източник: iStock

Това е един от най-големите градове от цивилизацията на маите. Отново е открит през 1937 г. и оттогава Каракол се счита за главната забележителност на Белиз. Останките на града са разположени на платото Вака, на височина 500 метра над морското равнище. Заемал е площ от 200 кв. км. След 1050 г. градът е окончателно изоставен. Тук са се запазили множество каменни съоръжения, включително впечатляващи пирамиди. 

Маса Верде, САЩ

Снимка 345984

Източник: iStock

Меса Верде е национален парк в САЩ, включен в Списъка на културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Паркът се разпростира на площ от 211 кв. км и е известен с каменните жилища на индианското племе анасази, издигнати около 1200 г. Методите за строене на жилища на анасазите са били уникални. Те са им позволявали да строят жилища с по 150 стаи, и то на огромна височина. Интересното е, че както много други древни култури и цивилизации, анасазите са изчезнали мистериозно около 1300 г.