Планина или море - вечният въпрос на лятото. От една страна, едва ли има българин, който да не иска да забоде крак и чадър в пясъка на родното Черноморие.
От друга, планината си е голямо изкушение - и заради спасението от жегите, и заради връзката с природата (по-силна от сигнала на Wi-Fi мрежата у дома), която толкова ни липсва напоследък. Всъщност, вече цяла година.
Лошото е, че любимците ни Рила, Пирин и Родопите са малко далече от морето. Не че е невъзможно да получим и тях, но подобно приключение ще се отрази и на семейния бюджет, и на километрите по пътищата.
Но ние, българите, сме си чисти късметлии, защото има начин да съчетаем почивката на море с приятното докосване на планината, при това - без да се убиваме от път.
Екопътека Калето (в близост до Обзор)
В най-горещите часове на деня оставяме цацата и разхладителните напитки на плажа и само на няколко минути път с кола от Обзор бягаме в гората. А там хем е прохладно, хем и красиво.
Екопътека Калето е с дължина малко над два километра, което я прави идеалното място за бързо измъкване от жегата. Дали с кола, или пеша - отправната точка е местността Габъра, откъдето природата ще започне да ни загатва колко уникална и разнообразна може да бъде.
Не след дълго ще стигнем и Аязмото, където можем да направим и първата си спирка за отдих, защото има изграден туристически заслон.
Ако решим да продължим с разходката, имаме два бонуса към приятното изживяване: скален водопад или Първомайската поляна.
Побити камъни (в близост до Варна)
Само на около 20 км от морската столицата на България, за този природен феномен заслужава да се вдигнем от плажа и да се разходим до него, като му отделим полагаемото внимание.
Побитите камъни са си тук от много време - толкова, че за произхода им се носят и легенди, и различни хипотези. Някои от тях приличат на хора, други - на животни, но всичките са с различна височина - най-високите достигат до седем метра. За природна забележителност са обявени още през 1937 г.
Източник: iStock
От чисто научна гледна точка, това може да са призматично изветрени скали. Ако обаче погледнем към хипотезите, ще излезе, че са били изградени от древна изчезнала цивилизация.
Това, което науката със сигурност е доказала, е, че именно в района на Побитите камъни са открити единствените за България доказателства за човешки живот през мезолита.
Екопътека в царството на зелениката (в близост до Царево)
Излизаме от солената морска вода и се връщаме обратно на екопътеките, за да се потопим в един невероятно зелен свят.
Екопътека в царството на зелениката се намира на по-малко от половин час път с кола от Царево и предлага точно това, от което всеки, който иска досег с природата, има нужда.
Началото е от почти обезлюденото село Кондолово, като по протежението на маркираната пътеката можем да наблюдаваме странджанската зеленика - храст, типичен за Природен парк Странджа, който достига до три метра височина и е в включен в Червената книга като застрашен вид.
Всъщност, важно е да помним, че тук не бива да късаме каквито и да било растения или пък да замърсяваме природата. А когато приключим с разходката, можем да хвърлим поглед към старинните и почти разрушени странджански къщи в Кондолово, някои от които датират от средата на XIX в.
Водопад Докузак (в близост до Малко Търново)
На по-малко от седем километра от Малко Търново и на 70 от Бургас можем да останем близо до водата, но не солена и много "по-жива".
Още от паркинга, където оставяме колата, започва и пътеката, която ще ни отведе до река Докузак (приток на река Айдере) и едноименния водопад.
Източник: iStock
Той е висок около пет метра, но релефните скали, по които се стича водата му, създават невероятно усещане за "голям" и "силен" водопад. По странична пътечка можем да се качим на Докузак и да се полюбуваме на гледката отгоре и на пътя, който падащата надолу вода поема.
На около 200 метра от водопада Докузак започва и Странджанска горска пътека, която може да удължи разходката ни с поне още два часа.
Екопътека Пещери и извор на река Младежка (също в близост до Малко Търново)
И понеже Странджа никога не може да ни омръзна, затова оставаме в пределите ѝ за още една екопътека.
Същинската разходка започва, след като прекосим дървения мост над река Младежка. Екопътеката не е дълга и в зависимост от темпото може да се премине за около час. Има и две разклонения, които предлагат различни преживявания.
Източник: iStock
При едното попадаме на сравнително равна и лесна за обход пътека, което я прави и идеална, ако сме с деца. В края ѝ пък ще видим извора на самата река, както и две малки пещери.
Ако поемем по другото разклонение, в крайна сметка ще се изкачим на два хълма, където са построени дървени наблюдателници. А през тях може да се огледа и целият район.
Още интересни идеи за туризъм из красивата ни страна има в туристическия портал на България.
