"Соло#2 - Честоти". Пълен мрак. 100 метронома. Един танцьор. Всички възможни движения на човешкия торс... С мaтематическа прецизност и виртуозността на композитор Брис Льору изследва физическите сили, които обуславят човешкото движение, отношенията между пространство и ритъм. Осветление, звук и движение се смесват до степен, в която е невъзможно да се обясни откъде точно произлизат. Илюзия? Или не? Мракът отваря очите широко. Танцът обсебва сетивата извън времето и мястото. Зрителят e откривател в пътешествие с непредвидим край...

Според критиците Брис Льору e "категория сам по себе си". Основен елемент от ядрото на новия физически театър. Безусловен новатор както в изразните средства и минималистичния език на тялото си, така и в заличаването на актьорското присъствие и взаимодействието с публиката, която никога не е пасивен наблюдател на спектаклите му.

Льору черпи вдъхновение директно от квантовата механика под формата на повтарящи се модели и безкрайни циклични серии движения. Хореографиите му са построени винаги на композиционен принцип и често са сравнявани с партитури.
През 1992 Брис Льору се дипломира в Консерваторията в Лион, явява се на Международния конкурс за съвременен танц в Париж и безапелационно печели първа награда. Там среща за първи път и Красен Кръстев (виж по-долу). Две години по-късно се установява в Брюксел и през 1999 създава там собствена трупа - Continuum. Quantum - Quintet (2006) е може би най-силният им спектакъл, който не спират да танцуват в продължение на три години на всички значими световни фестивални сцени.

"Соло#2 - Честоти" е последният спектакъл на Брис Льору. Следващият му проект ще е за седем танцьора, премиерата се очаква през 2011.

Красен Кръстев - вторият танцьор на "Соло#2 - "Честоти"* - е може би най-известното българско име на световната танцова сцена. В момента е базиран между Брюксел (с трупата на Льору) и Лозана, където е неговата Compagnie Krassen Krastev. Десетгодишен постъпва в Националното хореографско училище, на 18 танцува с трупата на Арабеск, на 19 е финалист на Международния конкурс за съвременен танц в Париж. На 20 е най-младият българки хореограф и заедно с Теодора Иванова и Лилия Стефчева създава първата в страната трупа за съвременен танц - Amarante Dance Studio. През 1994 постъпва в школата на Морис Бежар в Лозана. От 1996 до 2002 е изпълнител в швейцарската танцова компания Linga - театър Oктагон. През 2002 основава Compagnie Krassen Krastev. През 2005 започва колаборацията му с Брис Льору, която го поглъща изцяло и превключва собствените му проекти на stand-by. Последният спектакъл с негова хореография е SHIFT_ (une pièce pas terminée) от 2005, който представя на фестивала Balkan Dance Platform в Скопие и в Червената къща в София.