Елиас Канети пише пиесата „Сватба" на 27 години. Още тогава счита, че „от всички възможности на човека да направи изводи за себе си най-малко лъжлива е драмата". И още: „Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна." Безапелационни в своята категоричност формули на млад автор, наясно с това какво приема в света и какво отрича.
Много млади са и участниците в постановката на Снежина Петрова - студентите от Театралния департамент на Нов Български Университет. Скрити зад рафинирано отегчение, оплетени в привидно пасивна игра на съблазняване техните персонажи в
„Сватба" обитават суров свят без илюзии, радости и искрена нежност. Свят на ръба на безсрамно заявените нагони за притежание на неща и хора. Свят, кичозно претрупан като картина на Жил и Пиер, в който е сякаш напълно нормално Тъщата да съблазни младичкия си зет, а Младоженката с хладен цинизъм да сводничи на стария си любовник - „добрия семеен доктор". Свят, пластмасово бутафорен, тъжно самоизяждащ се, ялов...
Първата премиера на „Сватба" в България е на 1 март 1987г. Постановката е на Маргарита Младенова в Сатиричния театър. Пиесата е поставена и от Любомир Дековски през 1992 г. в ДТ „Сава Огнянов" - Русе.
