За десетина сезона в Театър "София" актрисата Мила Банчева е изиграла не една и две забележителни героини. Шекспировата Жулиета, която мнозина отъждествяват от екрана с лицето на Оливия Хъси или Клер Дейнс, Глория от "Уморените коне ги убиват, нали", направила навремето известна Джейн Фонда в едноименния филм на Сидни Полак, а съвсем наскоро - и Анна Каренина, на която през годините са дали чертите си някои от най-красивите кинозвезди: от Грета Гарбо и Вивиан Лий през Жаклин Бисе до Софи Марсо и Кийра Найтли. Мила, която беше и принцеса Турандот на сцената, признава, че невинаги е била в образа на прекрасна принцеса, но не я притеснява, ако трябва да бъде и грозно патенце, пише Монитор.
Очевидно и зрителите са на това мнение, защото който се запознае с нея извън театъра, почти никога не може да повярва, че я е гледал в куп постановки. "Ама ти изобщо не си приличаш!" е най-честата реакция. "На мен не ми е интересно да бъда разпознаваема", казва Банчева. Пръв способността й да се променя според изискванията на ролята открива нейният професор в НАТФИЗ Здравко Митков, титулува я хамелеон и за актрисата това и до днес си остава най-ценният комплимент.
Мила признава, че предложението на режисьора Николай Поляков да се превъплъти в емблематичната прелюбодейка на Толстой я е хвърлило в изненада и шок, но не я е стреснало. "Щастлива съм, защото това е огромно предизвикателство. Колкото е по-висока летвата, толкова повече ще се стремя да я стигна и надскоча. И дори да не я прелетя, усилията си струват. Ако е по-ниска, вероятността за прескачане е по-сигурна, но мотивацията не е същата", разсъждава брюнетката. За нея ролята на Анна Каренина е необятна и тя с любопитство очаква накъде ще я поведе с всяко следващо представление занапред.
Защото спектакълът се случва всеки път по различен начин и в него се появяват нови нюанси. "На първото четене на текста на маса аз не спрях да плача. Безкрайно много съчувствах на тази жена и се разкъсвах на репетициите. Но режисьорът искаше да не изпускам емоцията навън, а аз му вярвам безрезервно. В началото си мислех, че това не е естествено, обаче сега все повече ми се струва, че Анна е твърде горда, за да покаже чувствата си пред други хора", обяснява актрисата дилемите на Каренина, застанала на фаталния кръстопът между съпруга и сина си и неочакваната любов с граф Вронски.
И уж се е овладяла, но понякога дори по време на представлението така ридае, че цялата трепери и асистентките се затрудняват да я преоблекат зад кулисите между сцените. Всички щастливи семейства си приличат, твърди Лев Николаевич Толстой във великия си роман, а семейството на Мила Банчева е от тях. Чаровницата е омъжена за колегата от своя клас в НАТФИЗ Иван Григоров, понастоящем актьор в Бургаския театър, където и тя в продължение на година е играла.
Двамата са родители на 6-годишното момченце Борис, което дълго и разпалено може да ви говори за Космоса. "Безкрайна, неописуема радост е човек да гледа как до него расте едно малко същество", доверява Мила. Когато със съпруга й съчетаят свободните си дни, натоварват велосипедите на тримата върху багажника на колата и предприемат кратки пътешествия из околностите на София.
Това лято обаче Мила осъществи една наистина трудна театрална експедиция - с подкрепата на отдел "Култура" на Столична община, с дълго събирани лични средства и малко помощ от приятели успява да стигне сама чак до Страната на изгряващото слънце. Предисторията на тази авантюра датира отпреди 2 години, когато актрисата е поканена на уъркшоп в САЩ при прочутата Ан Богарт - емблематично име в театъра отвъд Океана. За месец в университета на Саратога Спрингс, на 200 км от Ню Йорк, тя има възможност да работи по метода View Points ("Гледни точки"), който се базира на системата за актьорски тренинг на Богарт и тази на японския сценичен гуру Тадаши Сузуки.
"След Америка у мен се появи желание да се запозная и с извора на другата техника. Така започнах да си мечтая за Япония и да работя по въпроса", припомня си Банчева. Режисьорът Сузуки черпи от традициите на театър "Но" и "Кабуки", като ги осъвременява, изисквайки от актьора чудовищна физическа подготовка, която комбинира с интензивна умствена работа. "Той смята, че артистът трябва да е почти равностоен на спортиста, но да надгради и уменията за интелектуална работа. Нашата школа като че ли обръща малко внимание на тялото като инструмент, повече залагаме на лицето и говора, докато при тях цялото тяло сякаш "изговаря" текста.
Цялото тяло вибрира. Там видях уникални актьори - те са направо машини", разказва българската последователка. Възпитаниците на Сузуки два пъти годишно, през лятото и през зимата, се събират в нещо като комуна в малкото планинско селце Тога, където саморъчно си приготвят всичко необходимо - от декорите до храната. Не само театралните практики, но и битът в островната държава често е екзотика за европееца. "Това е друг свят, друга вселена.
Аз просто не съм вярвала, че е възможно да обитаваме една и съща планета с такава страна, само теоретично знаех, че съществува", не крие възторга си нашата актриса. Сред безброя от неща, които дълбоко са я впечатлили, тя поставя и транспорта на своите домакини. Влакът стрела например взема разстоянието от Осака до Киото, където тя има щастието да разгледа будистките храмове, едва за 12 минути, докато обикновена железница би пътувала над час. Японците, разбира се, са особени хора, но много харесват България и се оказало, че щом Мила спомене вълшебните думи йогурт и Котоошу, ледът веднага се стопява.
Преподава български на бежанци и записва техните истории
Мила Банчева е и част от екипа на Студио за документален театър Vox Populi - проект на завършилата във Финландия режисьорка Неда Соколовска, който се базира на т.нар. вербатим техника, използваща текстове от интервюта с действителни личности - бездомници, представители на различни етнически общности, мигранти и т.н. Едно от нещата, които актрисата харесва в този тип правене на театър, е, че се среща на живо с различни хора и записва техните истории - така се запазва контактът с реалния свят и героите стават по-осезаеми.
Най-разтърсващият за нея случай е свързан със съдбата на една жена - учителка и майка на 3 деца, която интервюира в бежанския лагер във Враждебна. Те са мюсюлманско семейство от сирийския град Хомс - доста заможни, с чудесна къща. Но както си спели една нощ, посред дома им пада бомба. И те си събират нещата и поемат към турската граница... "Беше ми много тъжно, когато по време на едно от интервютата съпругът й се разстрои. А тя призна: "За пръв път го виждам да се разплаче. Откакто сме тръгнали, ние се правим на силни, защото не искаме децата да виждат, че плачем", разказва Мила. Най-новият спектакъл на Студиото за документален театър - "Мир вам", е посветен именно на темата за бежанците и в тъканта му има няколко изречения и от тази история. "Всички истории остават в мен.
Аз ги помня и ги нося със себе си като багаж", признава Банчева. В процеса на работа с бежанците в продължение на 6 месеца тя дори се включва като доброволка да преподава на малки и големи уроци по български. Театър "София" пък й дава рамо да покани 50 бягащи от войната хлапета и техните родители на детски спектакъл. Актрисата е твърдо решена да продължи с хуманитарните инициативи.
