Още от създаването на автомобила човечеството разсъждава за това колко дълго планетата ще ни осигурява фосилни горива и какво ще правим след това. Едно от решенията е ясно - електрическите автомобили, но има и друго. Него човечеството познава от десетилетия, но до този момент то така и не се е наложило на пазара по обективни причини.
На практика синтетичните горива са създадени в лабораторни условия. Те горят много по-чисто, а днешните бензинови и дизелови двигатели могат да ги използват без нуждата от каквито и да е модификации.
Синтетичните горива са различни от етанола - типът алкохол, който откриваме в алкохолните напитки, който се създава чрез ферментация и 5% от който и днес се влагат в стандартния бензин и дизел. Проблемът с етанола е, че той е биологичен продукт, който предизвиква корозионни процеси в двигателя, което налага сериозна и скъпа преработка, докато при синтетичните горива този недостатък липсва.
Източник: iStock
Съвсем наскоро германският автомобилен производител Porsche възбуди интереса в бизнес сектора, обявявайки, че до 2022 г. планира да стартира производството на синтетично гориво, което при изгарянето си не отделя почти никакви въглеродни емисии.
Според информацията, то ще бъде получено чрез технология на втечняване на газа. При нея въглероден диоксид реагира с водород и произвежда друг тип алкохол, наречен метанол. Метанолът, от своя страна, минава през нова преработка от няколко етапа, а на финала се получава синтетичен въглеводород, който с прости думи се превръща в синтетичен бензин или синтетичен дизел.
Най-хубавото в новия вид гориво е, че продължаваме да ползваме стария си автомобил, без той да се нуждае от модифициране. Трябва просто да напълним резервоара му с новото гориво и да потеглим. Илон Мъск не харесва това.
Уловката се състои в това, че водородът, нужен за производството на въпросното синтетично гориво, се произвежда чрез водна електролиза, за която е нужно много електричество. И за да има смисъл цялото упражнение, въпросното електричество трябва да идва от възобновяеми източници, което ще гарантира възможно най-ниски нива на изпускани въглеродни емисии в атмосферата.
Ролята на водорода като гориво набира сила с големи темпове, като специалисти го оценяват като един от най-добрите начини за съхраняване на големи количества енергийни излишъци от възобновяеми източници.
Източник: iStock
Идеята е да се използва всяка възможност за производство на електроенергия, например от вятърни мелници, дори когато потреблението е ниско, например през нощта. Тогава иначе излишният ток може да се използва за производството на водород, смятат експерти.
А когато производството и съхранението на водород в световен мащаб се увеличи достатъчно, той ще влезе в употреба в процеса по създаването на синтетични горива. Планът е въглеродният диоксид, с който водородът трябва да се смеси, да бъде "извлечен" от атмосферата, като това няма да "пречисти" планетата, но няма и да ѝ навреди допълнително.
Работата е там, че при изгарянето на синтетичните горива все пак се отделят въглеродни емисии. Според предварителните изчисления обаче те ще бъдат много по-малко от тези, отделяни при горенето на стандартни дизел и бензин.
От друга страна, количеството им ще бъде горе-долу равно на това, което е било нужно за производството на синтетичното гориво на първо място. А това означава, че синтетичните горива са въглеродно неутрални.
Добрите новини за синтетичните горива продължават и с факта, че те са доста по-чисти и по отношение на другите емисии, които се отделят при горенето им. Напълно съвместими са и с цялата вече съществуваща инфраструктура (резервоари, бензиностанции, танкери и други).
Да, производственият процес е скъп, но се очаква цената му да падне, ако се стигне до масовизация. Дали това е бъдещето? Илон Мъск едва ли би се съгласил, но безспорно звучи интригуващо.
