Свикнали сме да смятаме, че като хора разполагаме с повече права, привилегии и власт от животните. Задавали ли сме си въпроса обаче кога точно в живота ни се появява това вярване и на какво се базира то?

Нидерландия, отделянето на амоняк и радикалните планове на страната за намаляване на добитъка

Радикалните планове на Нидерландия за намаляване на добитъка

На какво се дължи това

Именно това е темата на мащабно проучване на университетите Ексетър и Оксфорд.

То цели да проучи нагласите на три групи хора - деца между 9 и 11, млади хора от 18 до 21 и възрастни. Те трябвало да отговарят на въпроси, свързани с това дали на селскостопанските животни трябва да бъдат третирани, както третираме и хората.

Снимка 570271

Източник: iStock

Оказало се, че децата са най-твърдите защитници на тази теория, като много от тях смятат за морално неприемливо да се консумира месо. С напредването на възрастта обаче хората постепенно възприемат видизма или видовата дискриминация - да приписваме права и стойност на база на видовата ни принадлежност.

"Отношението на човека към животните е изпълнено с етични двойни стандарти", коментира Люк Макгуайър, един от авторите на изследването, пред Guardian. И допълва, че гледаме едни животни за компания, а други - от икономическа изгода. "Кучетата са приятели, а прасетата - храна."

Снимка 559910

Източник: iStock

Макар всичко това да ни изглежда очевидно, учените от Ексетър и Оксфорд твърдят, че изследването е важно от гледна точка на това да научим, че човек не се ражда с усещането за видово превъзходство, а го придобива впоследствие.