Вече не само се говори за намаляването на вредните емисии и замърсяването на околната среда, но и се предприемат действия в тази насока. Остава само големият въпрос дали не е прекалено късно за това.
Но е факт, че вече почти всички големи автомобилни производители обявиха, че плановете им за следващите години са да наблегнат на производството на хибриди и изцяло електрически моторни превозни средства.
Големият плюс на електрическите автомобили е, че не отделят никакви вредни емисии, просто защото няма двигател с вътрешно горене, който да замърсява околната среда. Но пък те далеч не са перфектни. И не говорим само за системите, които използват.
Източник: iStock
Става дума за батериите, които ги захранват. Химикалите, които се използват в конвенционалните батерии като литиево-йонните например, не са най-екологичните, когато стане дума за разграждане. На някои от тях им отнема стотици или дори хиляди години, за да се разградят. Да не говорим, че са корозивни и запалими. Същото важи и за всички останали конвенционални батерии, които използваме ежедневно.
Учени от университета в Мериленд обаче са намерили начин да направят батериите много по-благоприятни за околната среда. Оказва се, че черупките на раците, омарите и скаридите, които по принцип са отпадък при консумацията им, могат да бъдат в основата на новите батерии.
Екзоскелетите на ракообразните са направени от клетки, които съдържат хитин, вид полизахарид, който пък, от своя страна, прави черупките им твърди и устойчиви на външни влияния. Този така ценен материал всъщност се намира в изобилие в природата, но до момента не е намерен подходящ начин за оползотворяването му.
Източник: iStock
Изследването на учените от университета в Мериленд, което е публикувано в списание Matter, показва, че чрез химическа обработка и добавянето на воден разтвор на оцетна киселина, въпросният хитин може да са синтезира в твърд гел и да се използва като електролит (течност, паста или гел, който позволява на заредените молекули да пътуват от единия край на батерията до другия, позволявайки ѝ да съхранява енергия) за батерии. Така се получава хитозан.
Когато към този гел се добавили и цинк, учените са успели да създадат напълно възобновяема батерия. Тя е с 99.7% енергийна ефективност, дори след 1000 цикъла, което са около 400 часа. Новите батерии могат да се зареждат и разреждат бързо, без това да се отразява кой знае колко на работата им.
Батерията, която е две трети изработена от хитозан, не е запалима и може да се разгради в почвата след само пет месеца, като след себе си ще остави цинкът, който е напълно рециклируем, пише The Guardian.
