Сред причините човек да посети Версай е възможността да надникне и в личните покои на Мария Антоанета - кралицата, която я застига трагична смърт в разгара на Френската революция. След цели седем години обширна реставрационна работа, пространството в двореца е вече отворено за посетители - точно навреме за неговата 400-годишнина.
Мария Антоанета заживява в кралския дворец през 1774 г. И подобно на предшестващите я особи, се очаква да спазва строгите правила и графици, пищният начин на живот и обстоятелствата, които определят ежедневието ѝ в двора. Тя обаче има и едно любимо хоби, свързано с интериорен дизайн.
В парка на двореца във Версай Кралицата разполага и с т.нар. Малък Трианон, който ѝ е подарен от съпруга ѝ Луи XVI. Тя решава да го преобрази като създаде градини и други обособени за земеделие площи, включително и такива за развлечение.
Мария Антоанета обаче не пропуска да остави своя отпечатък и върху интериора на самия дворец. Въпреки че архитектът Анж-Жак Габриел е раздразнен от това ѝ начинание, тя се захваща да декорира няколко от личните покои, до които можело да се стигне само през тайна врата в нейната спалня. Именно в тези покои кралицата си е почивала от отговорните си задължения, забавлявала се е с най-близките си довереници и си е играла с децата си.
За да пресъздадат стаите, всяка от които е била тематична, изследователи, куратори и архивисти щателно разглеждат планове, исторически документи, дори парчета плат, намерени под дивани и столове.
Стаята Méridienne, например, е била създадена, за да почете раждането на първия син на Мария Антоанета. В интериора ѝ акцент е люляковият цвят. Кралицата обособява също и библиотека, както и Златна стая, вдъхновена от очарованието ѝ от Древен Египет. На горния етаж пък са по-малките стаи, запазени за Мария Антоанета и нейните камериерки и слуги.
Като страстна любителка на интериорния дизайн, Кралицата продължава да ремонтира и обновява любимите си тайни пространства до 1788 г. Година по-късно, когато революционери щурмуват Версай, тези стаи се оказват и полезни и служат като скривалище, макар само временно, пише Town&Country.
