Пику да Неблина (в превод от португалски "връх на мъглите") е връх в Северозападна Бразилия, щата Амазонас, "открит" от външния свят едва през 50-те години на миналия век. Носи името на природния парк, в който се намира.
За Яномами - група от приблизително 35 хил. местни жители, които живеят в около 200-250 села в тропическите гори на Амазонка повече от 1000 години, Пику да Неблина всъщност се казва Ярипо ("домът на ветровете" на езика на Яномами).
Ярипо е назъбен връх, който се намира на границата между Бразилия и Венецуела, част от веригата Сера до Имери и се издига на 2995 м надморска височина.
До около 1000 м надморска височина е разположена гъста екваториална гора, след растителността започва да изтънява. Не само че е най-високата планина в Бразилия, Пику да Неблина е известен също като един от най-трудните за преходи планински маршрути и отдавна е на първо място в списъка на много авантюристи, желаещи да се борят с джунглата, дъжда, насекомите и стръмните зъбери.
До 2003 г. много хора поеха това предизвикателство, преди националният парк да бъде затворен за посетители.
"Преди да забраним изкачването на върха преди 20 години на Яномами се плащаше минималната възможна сума. Нямаше оценка на екологичното и социалното въздействие на туризма. Посетителите носеха алкохол и забранени вещества и експлоатираха тази свещена земя", споделят пред BBC от Instituto Socioambiental - неправителствена организация, която спомага за развитието на екотуризма в Бразилия.
Тъй като Яномами не можеха да контролират колко посетители се качват нагоре по планината, нито как да се държат туристите, те се обърнаха към бразилската агенция по околна среда, която постанови, че достъпът до върха ще бъде спрян.
Планирането на новия проект, който отново да позволява изкачването на Пику да Неблина започва през 2015 г., но се забавя заради всички промени и сътресения, които предизвиква пандемията през последните две години.
През 2015 г. бразилското правителство започва да регулира туризма в местните земи. Преди това е нямало насоки как въздействието на туризма да се сведе до минимум, нито гаранция, че местните водачи ще бъдат справедливо заплатени.
Съгласно новия план за посещения обаче, забраната за върха може и да отпадне, като се даде разрешение Яномами да организират и качват туристите до върха. Но местните общности са длъжни да представят подробни планове за посещение за одобрение от правителството.
По този начин хем, няма да се експлоатира природата, хем Яномами ще могат да генерират приходи от туризъм, с което ще си помогнат, за да устоят на примамката от вредния, но доходоносен златодобив от членове на собствената им общност и външните миньори.
Ако успее, това ще ще бъде в подкрепа на местните общности и ще бъде пример за това как внимателно управляваният екотуризъм може да помогне за защитата на Амазонка от външни групи, които искат да експлоатират земята.
Яномами вярват, че Пику да Неблина е свещен и е дом на духове. Според тях всеки външен човек, трябва да премине през специален защитен ритуал, който "затваря" умовете и телата на посетителите за всякаква намеса от духове в планината.
Това е и една от причините подготовката на туристите да трябва да се извършва именно от Яномами и от никой друг.
Културният обмен между посетителите и местното население всъщност е една от основните цели на проекта. Всеки от туристите ще може да го почувства, като слуша песните и историите, които Яномами разказват през нощта в гората около лагерния огън, и знанията, които споделят по време на похода за дърветата и растенията, които са били техен източник на храна и лекарства повече от хилядолетие.
