Кучетата неслучайно наричаме най-добрия приятел на човека и всеки, който има едно от тях вкъщи, знае колко верни и грижовни са те. Но както нашето поведение към тях се е променило в последните десетилетия, така и тяхното към нас.
Докато преди са били използвани за редица задачи като пазене на дома и добитъка или пък лов, днес четириногите са преди всичко наши компаньони и най-важно за нас е общуването им с тях и всички ползи, които получаваме от него. Затова и учените смятат, че в момента кучетата са в трета фаза на своето опитомяване, в която привикват към по-спокойната, семейна среда, от която са неразделна част.
Те също така откриват, че тази промяна в нашето отношение води и до промяна в нивата на един хормон в четириногите, който е отговорен за социалните им връзки. Става дума за окситоцина, който познаваме като хормона на щастието, а при животните е свързан с желанието да осъществяват контакт със собствениците си.
Източник: iStock
Именно на този хормон се смята, че се основава и успешното опитомяване на домашните кучета от диви вълни преди векове. През това време чувствителността към окситоцин не спира да се увеличава и така четириногите не само успешно си партнират със своите стопани, но и дори се научават да ги молят за помощ, когато имат нужда - например да стигнат до храна си или да поискат вода.
Социалните умения на кучетата се смятат за генетично заложени именно благодарение на гените, които контролират чувствителността към окситоцина. А с отношението си към тях се успели да промени тази чувствителност към хормона.
Други фактори, които оказват влияние, са, че четириногите днес прекарват много по-малко време навън, също така много по-рядко се срещат с други хора и животни. Затова и днес са много по-страхливи от околната среда и привързани към стопаните си, пише Daily Mail.
