Лувърът е символ на културното богатство и притегателен център за милиони посетители. Но музеят има и по-тъмна сянка в своята история: редица успешни и смели кражби, които са разтърсвали Франция и света. Най-новият удар срещу музея, извършен на 19 октомври 2025 г., по време на който бяха откраднати ценни бижута, отново отвори старите рани и постави под въпрос готовността да се пази националното наследство в епохата на масовия туризъм.
Всеки от обирите, случили се зад стените на този парижки символ, е оставил своя отпечатък не само върху сигурността на музея, но и върху начина, по който светът възприема изкуството, славата и стойността му.
1911 г. - Кражбата, която направи "Мона Лиза" легенда
На 21 август 1911 г. служителят на музея Винченцо Перуджия открадва "Мона Лиза" - събитие, което ще превърне картината в най-известното произведение на изкуството на планетата.
Източник: iStock
Перуджия, италианец по произход, бил убеден, че шедьовърът на Леонардо да Винчи принадлежи на Италия и решава да "върне" творбата на родината си. Той влиза в музея, скрива се през нощта и на следващата сутрин спокойно излиза през страничен изход, носейки картината под палтото си, разказва National Geographic.
Две години по-късно "Мона Лиза" е открита във Флоренция и върната във Франция, а кражбата ѝ предизвиква културен феномен - платното, дотогава едно сред много други шедьоври, се превръща в най-разпознаваемия образ в света.
1976 г. - Изчезването на церемониалния меч на Шарл X
През 70-те години на XX век сигурността в Лувъра все още далеч не отговаря на съвременните стандарти. През 1976 г. трима маскирани мъже се промъкват в музея през нощта, използвайки скеле от близък ремонт, и отмъкват церемониалния меч на Шарл X, инкрустиран с диаманти и скъпоценни камъни, разкрива Times of India.
Източник: iStock
Този меч, използван при коронацията на краля, е ценен артефакт, но и символ на монархическото минало на Франция. Кражбата предизвиква политически и медиен скандал, а предметът така и не е намерен. За френското общество това е напомняне, че дори най-строго охраняваните културни обекти могат да бъдат уязвими.
1998 г. - Откраднатата картина на Коро
На 3 май 1998 г. от залите на музея изчезва картината Le Chemin de Sèvres. Vue sur Paris на Жан-Батист Камий Коро. Кражбата е извършена с хирургическа точност - рамката е внимателно разглобена, платното е извадено, без да се повреди, и изнесено през служебен коридор. Музеят разбира за липсата едва на следващия ден, което разкрива сериозни пропуски в системата за наблюдение, припомня Guardian.
Източник: iStock
Този случай е особено показателен, защото се случва в ерата на модерните технологии - когато камерите и алармите вече са част от ежедневието. Картината остава в неизвестност и до днес.
В сянката на войната: тайното изнасяне на Лувъра (1939-1945 г.)
Не всички "кражби" от Лувъра са престъпления - някои са актове на защита. В навечерието на Втората световна война директорът на музея Жак Жожар организира мащабна операция по евакуацията на произведенията. Над 1800 сандъка с ценности, включително "Мона Лиза", са изнесени и скрити в замъци и манастири из Франция.
Докато нацистите разграбват Европа, служителите на Лувъра рискуват живота си, за да запазят националното наследство. След войната всички шедьоври са върнати, но споменът за това време остава в колективното съзнание като "обратната кражба", в която героизмът побеждава разрушението.
Източник: iStock
По-дребните, но многобройни изчезвания
През последните десетилетия Лувърът се сблъсква и с редица по-незабележими, но символично важни случаи - изчезнали римски артефакти, малки скулптури, бронзови предмети и декоративни елементи. Тези "микро-кражби" рядко стигат до медиите, но свидетелстват за постоянната битка между охранителните системи и находчивостта на крадците.
Днес, въпреки камерите, сензорите и въоръжените патрули, Лувърът остава място, което едновременно вдъхновява и изкушава. Историята на Лувъра показва, че музеите често плащат цената за публичната си мисия: отворени, достъпни пространства, които същевременно съхраняват уникални и възможно да бъдат цел на престъпници съкровища.
След всеки голям удар - като този от 1911 г. или последния през 2025 г., следва вълна от реформи и дискусии за баланса между достъпност и сигурност. Но практическата реализация на тези решения е трудна: старинните сгради, големите потоци посетители и бюджетните ограничения правят задачата комплексна, което неизбежно води до нови и нови случаи на кражби през определен период от време.
