Лятото в Испания тази година се оказва не само горещо, но и напрегнато. Малкият град Хумиля в региона Мурсия, с население около 27 000 души, се превърна в първото място в страната, което официално забрани на мюсюлманите да използват обществени сгради за честване на религиозните си празници.
Решението беше прокарано от консервативната Народна партия (PP) с подкрепата на крайнодясната партия Vox. Новото правило забранява използването на зали, спортни центрове и други обществени сгради за "религиозни, културни или социални дейности, чужди на нашата идентичност", освен ако не са организирани от местната власт, пише Daily Mail.
Кого засяга забраната
Най-пряко засегнати са мюсюлманските жители на Хумиля, които вече няма да могат да се събират в обществени зали за празници като Курбан Байрам и Рамазан Байрам. Според официални данни около 7.5% от населението на града идва от преобладаващо мюсюлмански страни.
Източник: iStock
Контекстът: напрежение и насилие
Мярката идва само няколко седмици след антиимигрантски безредици в близкия град Торе Пачеко, при които имаше ранени. Повод за напрежението беше случай на нападение над възрастен испанец от трима млади мъже от марокански произход. Това доведе до вълна от ксенофобски протести, агресия и засилено полицейско присъствие.
Източник: iStock
Реакциите: "Ислямофобия" и заплаха за религиозната свобода
Според представители на мюсюлманската общност, решението е директна атака срещу исляма. Мунир Бенджелун Андалуси Азхари, председател на Федерацията на ислямските организации в Испания, нарече забраната "ислямофобска и дискриминационна" и заяви:
"Не засягат други религии - само нашата. За първи път от 30 години насам се чувствам изплашен от това, което се случва в Испания."
Източник: iStock
Юристи вече поставят под въпрос законността на решението, тъй като испанската конституция (член 16) гарантира свобода на вероизповеданията, освен ако няма заплаха за обществения ред, пише Guardian.
А какво значи "нашата идентичност"
Опозиционни лидери в Мурсия и бившият кмет на Хумиля също осъдиха решението. Хуана Гуардиола, бивша кметица на града, попита риторично: "Какво точно значи 'нашата идентичност'? И какво правим със стотици години мюсюлманско наследство тук?"
Източник: iStock
Любопитен факт е, че самата Хумиля има дълбоки ислямски корени - градът е бил под арабско управление от VIII до XIII век, когато се е наричал Юмил-ла, и остава с преобладаващо арабско население до падането му под властта на крал Алфонсо X от Кастилия.
По-важният въпрос е къде е границата между културна идентичност и дискриминация? Случаят в Хумиля отваря по-широка дискусия за границите на религиозната свобода, интеграцията и националната идентичност в Европа. В момент, когато континентът става все по-разнолик, подобни решения изискват внимателен диалог, а не разделение.
