Когато споменем скандинавските страни, веднага се сещаме за дъждовното и мрачно време и първата ни асоциация със сигурност не е за щастливи хора. Всички класации, които се правят по темата обаче, успяват да оборят нашето мнение.
Дали заради времето или по друга причина, в последните години именно скандинавците са тези, които учат всички останали как да се чувстват добре, как да бъдат щастливи и най-важното - да се борят със стреса.
Чували сме за датската хюга, която ни учи, че щастието е отвъд материалното, крие се у дома, в уюта, сигурността и компанията на най-близките. Но датчаните могат да ни научат и на изкуството как да не правим нищо, за да презареждаме батериите.
Източник: iStock
Никсен е друго "изкуство на живота" от скандинавската страна, което привлича все повече последователи. А причината е, че на все повече от нас ни изглежда като мисия невъзможна да отделим няколко минути на ден, в които да се отдадем на нищоправене.
"Niksen" идва от датската дума "Niks", която значи "нищо". Ако се опитаме да обясним глаголът пък, вероятно ще е нещо от рода на - правя нещо без конкретна цел, например гледам през прозореца.
Можем да опишем това състояние и като да останем насаме с мислите си, без да изпитваме угризения на съвестта. Това са и всички онези моменти, които стават все по-малко, в които просто наблюдаваме как света се случва около нас, без да правим усилия да бъдем част от него.
Източник: iStock
При никсен не говорим за четене на книга, слушане на музика или безцелно сърфиране в социалните мрежи. Това може да са приятни за нас занимания, които на пръв поглед ни отпускат, но междувременно отново изискват нашата ангажираност - в една или друга степен, предава Daily Mail.
А когато стресът се натрупа, имаме нужда от това това, което ни е най-трудно да си позволим - да не правим нищо. Мислите ни препуснат като бесни в една или друга посока, постоянно имаме чувството, че трябва да свършим едно или друго нещо, защото в противен случай си пропиляваме времето.
Философията на никсен обаче е, че ако нямаме време, в което да не правим нищо, няма да имаме достатъчно и за всичко друго. Да се отърсим от гузната си съвест, че просто седим и гледаме в дървото отсреща е първата и най-важна крачка към справянето със стреса.
А когато тръгнем по този път, можем да очакваме само ползи, които ни чакат като крайпътни камъни. Ще се подобри имунната ни система, но и нашите концентрация, сън и настроение. Ще имаме много повече енергия за всичко, което ни очаква. И постепенно никсен ще се превърне в малкото ни хапче за щастие, от което имаме нужда всеки ден.
