Открояващата се перничанка Ева напусна "Фермата" след тежък женски двубой. Тя направи запомнящо се участие със своята откровеност и усещане за правдивост. Често пъти остана неразбрана. За мнозина.
Едни я упрекнаха, че няма емоции. Други я квалифицираха като "злото". Трети просто я подкрепиха.
За живота в Перник, за Фермата и хъса към победата в живота, пред Lifestyle.bg, говори Ева Димитрова.
Ядосана ли беше след отпадането от шоуто?
- Не. Когато си наясно, че правиш едно нещо и знаеш какво правиш, какво може да очакваш и си подготвен за това нещо, не смятам, че трябва да си разбит на парчета. Случило се е. Ок, добре. Ставаш и продължаваш. В тази ситуация моето участие приключи. Излизам и продължавам напред. Беше страхотно преживяване, но за мен е било до тук.
Очакваше ли, че Галя ще те победи?
- Очаквах и победа, и загуба. Не съм подценила никого.
Защо показа среден пръст на Тошко, който иначе те подкрепяше?
- В стремежа си да ме нахъса той ме пренави в най-неправилния момент. В битката, в която ние пихме виното, аз се напих. Не звучи много добре, но е факт. Заради това не можах да скова пейката. Станаха ми по-бавни движенията. И чувам как Тодор ми крещи, а аз не мога нищо да направя. На Андрей (бел. ред. водещия) също му казах да млъкне. Благодарна съм му на Тодор, защото той беше един от най-силовите играчи. Също е нестандартен. Затова го харесах много, защото е моята група. Аз съм извън рамката. Понякога се оказва, че това не е ОК, но това не значи, че не съм достоен човек. Повечето участници обаче не се сърдеха на Тошко, понеже всичко обръща веднага на шега. Когато аз обаче ги казвах нещата с категоричен тон, това беше, като бич за тях.
Истината поражда ли омраза?
- Да.
Защото хората не обичат да ги лъжат, а когато им кажеш истината те се сърдят?
- Радвам се за този въпрос. Българинът не обича да си казва нещата директно.
Защо?
- От страх. Ние обичаме завоалирано, безпроблемно да скрием част от нещата, които не искаме да чуваме. И второ - всичко, което е различно от нашето мислене, ние имаме способността да го анатемосваме.
Преди да влезеш във Фермата, какво ти каза твоята дъщеря?
- "Мамо, нали знаеш, че българинът не обича много различните". Това бяха думите й: "Недей да бъдеш толкова различна, защото хората няма да те разберат". И то се оказа така. Аз нямах проблем с това обаче, защото смятам, че винаги мога да застана на страната на истината. Мога да я защитавам и отстоявам. Това понякога ми е пречило. С годините свикнах. Изградила съм рефлекси, защитен механизъм и това на хората им харесва.
ЖЕНА С ХАРАКТЕР
Кое би избрала - справедливостта или отмъщението?
- Справедливостта е едно понятие, което обикновено е свързано с "Не е честно". Обикновено така казваме. Обаче пък имаш ли силата да застанеш и да кажеш - кое е честно. Ако застана и кажа своето мнение, което е различно от всички други, ще предизвика реакция, такава че всички ще ме намразят, защото се чувстват докачени да ми отмъстят. Тук се крие разковничето - на кого аз съм казала нещо толкова страшно и обидно, че така дълбоко да нараня неговата същност, за да се каже, че аз съм "злото". Ще ми бъде интересно някой да ми го обясни, че аз съм "социалното зло на държавата". Това е факт. Всички мрежи гърмят. Нека някой от тези хора ми го обясни. Първо - те не са били вътре и не знаят как са ни се стекли отношенията и това за мен не е меродавно мнение. Но искам тези хора да ми обяснят тази квалификация на "злото".
Много от коментарите във форума на предаването гласят, че ти не си била достатъчно чувствителна, защото не си се разплакала докато водещият четеше писмото от дъщеря ти...
- Парадоксът на парадоксите. Тогава, когато го слушах, попивах всяка една дума от това, което тя беше написала и се изпълних с гордост, която не предизвика у мен сълзи. В този момент не ги е предизвикало. Днес, когато гледах записа й относно моето представяне в шоуто, аз се разплаках. Така ми дойде. Но пак тези квалификации, че нямам никакви емоции, че съм зла кучка... Ето, за какво се хващаме. Общоприетият стандарт, който е рамка, че щом една майка чуе такава сериозна изповед от детето си трябва да се разплаче. Имаш мнение - изкажи го. Бъди себе си. Страхът да бъдеш себе си, Джули го беше каза, е нещо много голямо.
Като дете такъв характер ли беше?
- Да. Спомням си веднъж, като бях дете, трябваше да се прибера в определен час вкъщи. Майка ми ме чакаше. Аз бях забравила и после плеснах някаква лъжа, след което ми се заби един шамар. От тогава този шамар ми дойде като "Не трябва да лъжеш".
В РОЛЯТА НА СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
Преди самото ти влизане в предаването напускаш работата си. Не те ли беше страх от безпаричието и евентуално от това, какво ще се случи по натам?
- Не го правя за първи път. Винаги съм била водена от това да правя нещо, ако ми е интересно. Преди години бях съдебен заседател към пернишкия Окръжен съд, водена от усещането, че трябва да дам нещо на моя град. 15 години, работейки в София, аз се превърнах от тези перничани, които сме като туристи - прибираме се само, за да спим вкъщи. Не знам какво се случва в моя квартал, кой ни е кмет... Стана ми гадно. Поради тази причина говорих с предишния ми работодател и му казах, че трябва да го направя това нещо и ще отсъствам от работа понякога. Пет години бях съдебен заседател, отсъствах от работа, не ми се е плащало за това. Но го направих, защото смятам, че е част от моя граждански дълг.
Сега коя работа напусна преди да влезеш във "Фермата"?
- От близо 10 години съм в бранша на професионалното почистване и никога не съм била чистачка. Аз нямам проблем с квалификациите и това, че Dee ме нарече "проста чистачка" на кенефи. Това е истина. Аз съм чистила тоалетни, за да мога да си обуча моя персонал. Трябва да можеш да покажеш. Никога не съм била такъв тип ръководител - директорстване с токчета и химикал. Човекът трябва да знае, че неговият шеф може всичко и тогава се чувства по-сигурен на работното си място - когато шефът ти знае и може да ти покаже. Освен това така не могат да те излъжат дали е изчистено или не. Говоря конкретно за нашия бранш, но смятам, че това е така и на други места. А също така печелиш уважението на твоите хора.
Твоят работодател явно не те е разбрал и сега си без работа...
- В света на бизнеса нещата са ясни и категорични. Там няма място за сълзи. Докато си полезен с присъствието си в една фирма може да бъдеш част от нея. Ако не си там - си тръгваш. Аз съм го направила този избор, знаейки какво ще ми се случи и съм приела предизвикателството да остана без работа.
Сега имаш ли някакви планове или вече предложения?
- Не зная какво ще се случи. Имам идеи, които не зная дали ще се осъществят и дали ще бъде в България. За мен професионалният хигиенист е професия, която заслужава уважение. Има и хора, които вършат тази работа, защото им харесва. Срещала съм ги в моя професионален опит. Тази работа обаче се води неквалифициран труд, води се неуважаван и неоценен труд от страна на клиента и обществото. Би ми се искало тази професия да бъде квалифицирана и сертифицирана.
А самата ти си завършила нещо съвсем различно...
- Имам завършена магистратура в Софийския университет по "Мениджмънт на социалните дейности".
Би ли се занимавала с нещо подобно?
- Работила съм 8 години в сферата на социалното подпомагане. Там кариерата ми завърши като старши-експерт. Минала съм през почти всички сектори на този бранш. Работила съм и с хора със зависимости. Тази моя работа я вършех с много голямо желание.
ЗА ПЕРНИК И ВИНКЕЛА
Дразнят ли те определенията за хората от Перник и винкела?
- Това са неща, които битуват в нашия национален хумор. Смятам, че ние перничаните сме широки скроени. Аз самата много се смея с вицовете за Перник. Имаме си нещо специфично. Ако голяма част от тези неща са верни, какво от това. А габровци, например, като са стиснати... какво толкова. Всеки е носител на нещо различно.
Емоционална ли си?
- Много. Смятам, че перничани са ербапи. Казвам го в хубавия смисъл на думата - че нас перничани не ни слушат главите.
Има ли момент в живота ти, когато ти дотежава, че оставаш неразбрана?
- Всеки има слаби моменти. Такива, в които се чувства неразбран и недооценен. От там тръгват конфликтите, защото се ядосваш. Ако си тръгнал с чисти намерения и не ти се е получило... еми ядосваш се.
Кой е мъжът в твоята къща?
- Живеем в такъв свят, в който на жените ни се налага да правим всичко. Да, налага ми се да правя всичко. Сега ще бъда обвинена, че това е мой избор. Да, но аз защо го правя... защото моят съпруг няма такава възможност да изкарва тези пари, които ние търсим. И на мен ми се налага. На него пък му се налага да поема някакви женски функции. Вървим към едно унифициране на половете. Аз нямам проблем с това, че върша мъжка работа. Той няма проблем с това, че върши женска работа. Стигнали сме онова ниво в един брак, където всичко си казваме, без много да се напрегнем, знаем, какво ще се случи.
От колко години сте семейство?
- От 28.
Смяташ ли, че силната жена плаши мъжа?
- Да. Обикновено силна жена стъписва, както мъжете, така и жените. Тя обикновено отива в категорията "Внимавай". А всяка силна жена има своите методи за упражняване на тази сила.
Може ли една жена да злоупотребява с красотата си?
- Да. Винаги.
Ти възползвала ли си се от някои типично женски хитрости?
- Да. Възползвала съм се.
И?
- Има резултат. Но, тъй като аз съм феърплей играч и когато става въпрос за чисти отношения, от които се раждат важни неща, не си го позволявам.
