"Макето" от "Фермата" - Юлиана: Създадена съм да обичам!

Македонско девойче. Буйна кръв. Сприхав характер. Маке.

Иначе казано - това е Юлиана от "Фермата 2". На крачка преди големия финал, който ще бъде на 18 декември, Макето отпадна от шоуто, след като загуби последния си дуел.

Останала неразбрана от много зрители, тя обаче твърди, че добра дума може да я "разтопи". Може би логично за чувствителната зодия - Рак, чийто представител е самата Юлиана.

Честно, яд ли те е, че на крачка преди финала отпадна?

- Честно и откровено въобще не ме е яд, че отпаднах накрая, защото загубих от Силвия. За мен тя беше един от най-близките хора във "Фермата". Печелейки подкрепата и уважението на един човек през целия период, в който си бил вътре, със сигурност, не мога да чувствам отпадането, като такова и да ми бъде неприятно. Може би от всеки друг бих се почувствала недобре, но от нея със сигурност - не.

Приятелки ли сте в момента, защото имаше хипотези от зрителите и от водещите, че после няма да сте толкова близки?

- За учудване на всички, дори и на Андрей, който до последно казваше, че накрая ще се изядем, ние си запазихме приятелството и продължаваме да бъдем толкова близки, колкото вътре. Въпреки разстоянието, тя е в София, аз в Сандански, намираме време да се чуваме, да говорим и да се виждаме. Отношенията в една изкуствена среда, каквато беше "Фермата", могат да бъдат искрени, както вътре, така и навън.

Защо към финала се нахвърлихте срещу Стоян. Той ли е най-големият конкурент в момента?

- Какво ще рече нахвърляне... Накрая Стоян се промени, като поведение и отношение. Да, той даде заявка, че влиза, за да спечели играта, но като че ли напрежението му дойде малко в повече. Ние сме в едно затворено обкръжение и няма как да бъдеш безразличен към поведението на хората вътре. Както казват - каквото повикало, такова се обадило.

С наближаване на финала, колко близо се виждат тези 100 000 лв?

- Хората, които са влезли с тази идея - финала, колкото по-близо идва, стават по-напрегнати и дърпат със зъби и нокти, за да стигнат докрая. Лично за себе си мога да кажа, че този финал и тези 100 000 лв. не са ми били фикс идея. Напротив. Това, като че ли ми помогна да усетя и преживея всичко, което се случи вътре, защото, ако бях водена единствено от тази линия, със сигурност, нямаше да бъда със същото отношение към занаятите и към задачите, и към хората вътре.

Защо направи това разделение в началото на известни и неизвестни?

- Аз не го направих. Продукцията си го направи.

Точно това щях да те попитам - умишлено ли го бе запланувала или стана впоследствие?

- В никакъв случай не е било запланувано от мен. Беше отговор на въпрос, който ми беше зададен от продукцията, която може би е търсила обяснение на това заради зрителите и обществото. Впоследствие те (бел. ред. екипът на шоуто), телевизионно, си държаха линията 2 седмици. Ние вътре, влизайки, говорихме и помежду си с тях, и всичко беше точно за ден и половина. Да, и това им казах, че има хора, които наистина се самозабравят от факта, че са били давани два пъти по телевизията, но наистина е много важно какъв човек си. Ако бъдеш човечен няма значение на каква позиция си. Трябва да бъдеш човек. Това им го казах и си стиснахме ръцете. В добри отношения съм с всички, мога да кажа.

Може би понеже в началото "изчистихте" известните и действително се създаде такова впечатление.

- Ние не сме ги изчистили известните. Те сами се изчистиха, то се виждаше на дуелите. Излизаха и там се разбира на кой колко му е голямо желанието и мотивацията, и дали е готов да се бори, за да се върне във Фермата. Уви, при всяко едно излизане на арената от тях, те отпадаха.

При твоя дуел с Гери, коректна ли беше, когато накрая ти не пожела да се изиграе нова игра, когато тя прокърви?

- Все си мисля, че в такъв момент, когато спираш игра, защото имаш някакъв физически проблем, не виждам логика да искаш следваща битка, при положение, че там също има физическо натоварване. Чисто от човешка гледна точка аз казах, че не искам да продължим, защото не желая впоследствие да стават нещата още по-сложни и неприятни за нея. За мен не беше никакъв проблем, но какво щеше да й помогне на нея... Можеше нещата да станат само по-зле. Силен си, когато кажеш - вече нямам сила, тялото ми отказва, искам да се откажа. Това те прави силен човек.

Реваншист ли си в живота?

- Не, не съм реваншист. Само да допълня за въпросната битка с Гери - аз също не бях в добро физическо състояние и ако моето тяло беше отказало в един момент щях да кажа: Аз не мога да продължа вече, тялото не ми го позволява. Преди да вляза аз също бях една седмица на хапчета, 4 дни на инжекции, точно преди дуела с Гери. Но не исках да повдигам темата, защото сам си знаеш физическото състояние и дали можеш да продължиш нататък.

Съжаляваш ли, че не стана любимка на зрителите и следиш ли страницата на предаването?

- Не следя страницата на предаването. За някои съм станала любимка, за други - не. Както и в живота не можеш да се харесаш на всички, а, ако се харесаш според мен, ще има някакъв проблем. Нелогично е всички да те харесват, а това да се опиташ да се харесаш на всички си е доза лицемерие. Аз съм искрена. Човек, който няма притеснение да каже нещата такива, каквито са. Мисля, че това е правилната посока, защото не искам да бъда лицемерна с хората. Тези, които са ме опознали, за мен, е много по-силно отколкото тези, които повърхностно са погледнали на нещата. Има хора навън, които ме определят, като пример за поведение, пример за младите. Да бъдеш открит с хората е много важно качество, което го притежавам и не мисля да се променям, само защото не се харесвам на 5 човека. Няма как да стане.

Истината, според теб, поражда ли омраза?

- Както виждам, явно истината поражда омраза, което силно се надявам да се промени. По-добре е да успееш да приемеш нещата такива, каквито са, отколкото да виждаш винаги негативното. Да виждаш негативното е много лесно от това да видиш добрите качества на някой. Пожелавам на вашите читатели да виждат нещата леко отстрани, да не бъдат първични в информацията, която достига до тях. Нека да се замислят и да имат собствено мнение. Да си кажат: "Абе, това може да не е така". Да имат малката доза съмнение, защото винаги в нея се ражда истината.

"МАКЕДОНСКА КРЪВ"

На колко години беше, когато стартира с народните танци?

- На 6-годишна възраст. Доста усилия съм хвърлила. Близо 20 години съм в залата. Не съм си сменявала ансамбъла "Никола Вапцаров", при читалище "Отец Паисий 1919" в Сандански. Това е самодеен състав, който е към читалище и това никога не ме е притеснявало. Имало е моменти, когато са ни казвали, че сме самодейци. Друго е да си професионалист. Само че не трябва да забравяме, че Ноевият ковчег е създаден от аматьори, а "Титаник" от професионалисти.

Спомняш ли си кой те заведе в залата?

- Майка ми е бивша танцьорка. Тя е танцувала в Неврокопския ансамбъл в Гоце Делчев. Аз, като цяло, в Сандански съм тренирала всичко - плуване, карате, баскетбол, скокове във вода, стрелба... Неща, които винаги са ми били интересни и любопитни, но нещото, което никога не промених, бяха танците.

Колко държави посети за тези близо 20 години?

- Сигурно са над 15. Силно впечатление ми направи през 2007-а, когато бяхме част от делегацията във Волгоград в Русия. Тогава за едни тийнейджъри да бъдеш делегат, който представя българския фолклор и то в Русия, означаваше много. Програмата ни беше доста пълна. Имахме по 2 участия - сутрин и вечер. Нямахме време да се прибираме до хотела. Направи ми силно впечатление, че бяхме в една много мрачна зала и си казахме, че това ще бъде един лекичък концерт, нищо претенциозно. В един момент започна да се пълни тази зала. Истината беше, че танцувайки, ние виждахме, че тези хора са като хипнотизирани. Имахме чувството, че даже са и спрели да дишат. Помислихме си, че правим някаква грешка. Спирайки да танцуваме, тези хора избухнаха, ставайки на крака, ръкопляскайки и скандирайки "България". Осъзнаваш, че ние, които сме от малка държава, както ни го натрапват, всъщност вдигаш "майка" Русия на крака заради българския фолклор. Спомням си го все едно беше вчера.

Кое е любимото ти хоро?

- Всичко харесвам. Обичам тежките македонски хора, а също и бързите шопски. Фолклорът ни е толкова цветен, че само човек, който се е докосвал до него знае, че във всеки един ритъм и танц има, какво да усетиш, като музика, движение и това е изключително.

Ти се занимаваш, освен с танци, и с актьорска дейност, нали така?

- Да. Част съм от театъра на "Огъня и сенките". Започнах с тях да работя през 2002 г. Това е нещо, с което главно си изкарвам прехраната. В театъра е много по-различно от народните танци. Там ставаш, буквално, друго същество. Бидейки на кокили и боравейки с всичките огнени инструменти, виждаш колко много се впечатляват хората и как буквално ги пренасяш в друг свят. Имаш ли усещането, че можеш да дадеш - няма нищо по-хубаво от това нещо. Не се притеснявайте да се раздавате, защото, ако не сте оценен от един, ще сте оценен от друг.

Определиха те, като доста "люта", но какво може да те натъжи?

- Аз съм "люта", но съм и много чувствителна и това, на моменти, въобще не ми харесва. Добрата дума винаги може да ме натъжи.

Също ли си толкова "люта" и в любовта?

- Не. Истината е, че при мен няма средно положение. Аз съм "или-или". Създадена съм да обичам. Не знам, какво толкова виждат в мен лошо и омразно, но винаги обичам. Било то към страната си, приятелите или човека до мен. Раздавам се максимално. Когато нещо зависи от мен, давам всичко от себе си.

Какво не би простила?

- Лъжата във всичките й форми. Предпочитам в очите някой да ми каже, какво мисли и какво провокирам в него, отколкото да си говорим зад гърба. Нямаме време да бъдем хора, които не сме. Няма за кога да се преструваш, да си мислиш, че нещата зависят от някой друг. Всичко зависи от нас и трябва да бъдем искрени с хората около нас, за да можем да вървим напред и нагоре.

Какво искаш да ти се случи в любовта?

- Надявам се да срещна човека до себе си. Истинският човек.

Засега оставаш ли в Сандански?

- Оставам там, но за мен пътищата винаги са отворени и да стигна от точка А до точка Б не ме притеснява.

Би ли напуснала България?

- Не бих напуснала България. С всичките неща, които правя тук, мисля, че го доказвам. Знам, че ако можеш навън да работиш и да се чувстваш добре, съм сигурна, че ако дадеш от себе си толкова колкото е нужно, и тук в България, ще може да го правиш. Това е въпрос на личен избор. За да бъдеш в България не трябва да бъдеш притискан от някакви неща, а наистина да е личен избор, че си тук. Моят личен избор е да бъда тук, въпреки всичко.