Точно както се случва всяка година, и тази месец август, който някои определят като следобеда на годината, дойде, без да го усетим.
За жалост, най-вероятно и точно толкова бързо и неусетно ще си иде, но вече свикнахме да приемаме тази болка. Е, приемаме е силно казано. По-скоро сме се научили да го преглъщаме с едно (две, три) узо.
Преди обаче за пореден път да кажем наздраве, ще отпуснем напрежението с дозата сексапил. Просто тя е като оркестърът на Горан Брегович - върви за всичко.
Докато с една ръка отваряме бутилката, с друга смело скролваме из профила на Сиера Скай.
Узото е вече налято в чашата. И с трепереща ръка посягаме към Полина.
С голяма жажда отпиваме с перен в профила на Жана Павлова поглед.
